Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

един човек, чието потно лице, припряност и закръглено туловище подсказваха, че е

ханджията.

- Бихте ли изчакали за момент, госпожо, - каза и той и се обърна към една жена, тъкмо излизаща от една, както личеше по всичко, частна гостна - Толкова сме

щастливи да ви видим отново тук, милейди, - заговори той потръсквайки телеса -

Висока чест е нашето скромно заведение да бъде благословено от Вашето присъствие.

Милейди.

Гленда се вгледа в жената, която беше точно каквато Гленда си я беше

представяла още от първия път, когато Лут я спомена. Висока, слаба, тъмнокоса, мрачна, страховита. Изражението и беше строго и тя заговори с тон, който Гленда

определи като доста тузарски:

- Тук е твърде е шумно.

- Но пък говеждото беше великолепно, - обади се друг глас и Гленда видя, че

Милейди беше засенчила една по-ниска жена, доста мила и малко суетлива на вид.

- Вие ли сте лейди Марголота? - попита Гленда.

Високата дама й хвърли кратък пренебрежителен поглед и се изнесе накъм

голямата врата, но придружителката й спря и заговори Гленда:

- Някаква работа ли имате с Милейди?

- Тя за Анкх-Морпорк ли пътува? - изстреля Гленда - Всички знаят, че тя е

гаджето на лорд Ветинари.

Веднага щом каза това, почувства остро смущение. Тези думи предизвикваха

картини, които просто не можеха да се поместят в наличното в мозъка й пространство.

- Нима? - отвърна жената - Те определено поддържат близко приятелство.

- Е, аз искам да си поговоря с нея за господин Лут, - заяви Гленда.

Жената я погледна разтревожено и я замъкна до една празна пейка.

- Проблем ли е възникнал? - каза тя сядайки и потупвайки с ръка дървото до нея.

- Тя му е казала, че той нищо не струвал, - рече Гленда - И понякога ми се

струва, че той постоянно се тревожи за това струване.

- А вие струвате ли? - поиска да знае жената.

199

- Що за въпрос е това, и то към непозната?

- Интересен и вероятно ползотворен въпрос. Смятате ли, че светът става по-

добър, ако вие сте в него и бихте ли ми оказали любезността наистина да помислите

преди да отговорите, вместо да изкарате първия готов отговор от рафта за оскърбено

достойнство? Опасявам се, че напоследък то се е развъдило твърде много. Хората си

мислят, че мисленето и действието са едно и също.

Изправена пред такова нещо Гленда се ограничи с едно:

- Да.

- Значи сте направила света по-добър, така ли?

- Да. Помогнах на доста хора и изобретих Ораческата Баница.

- Хората, на които помогнахте, искаха ли помощта?

- Какво? Да, те идваха при мен и си я искаха.

- Добре. Ами Ораческата Баница?

Гленда й разказа.

- Аха, вие трябва да сте готвачката в Невиждания университет, - каза жената -

Което

значи,

че

имате

достъп

до

много

повече

средства,

отколкото

средностатистическата готвачка, следователно бих предположила, че за да запазите

маринованите лукчета хрупкави, вие ги оставяте в студено помещение при температура

близка до замръзване за някое време непосредствено преди печенето, като вероятно ги

увивате в сирене за временна топлоизолация, така че, ако правилно сте направили

баницата и сте внимавали за всички температури, мисля че номерът ще стане, - и след

известна пауза добави - Ехо?

- Вие готвачка ли сте? - попита Гленда.

- Ама че работа, не!

- Значи сте се сетили, просто ей така? Господин Лут ми каза, че милейди вземала

на работа много умни хора.

- Е, смущаващо е да го казвам лично, но това си е истината.

- Обаче тя не биваше да казва на господин Лут, че не струвал. Не може да казва

такива неща на хората.

- Но той наистина не струваше, нали? Когато го намериха, не можеше дори

правилно да говори. Това, което тя направи, не му ли помогна?

- Обаче той постоянно се тормози, а сега да вземе да излезе, че е орк. За какво си

говорим тук?

- А той, според вас, прави ли нещо специфично оркско?

Неохотно Гленда призна:

- Понякога ноктите му се удължават.

Жената изведнъж придоби обезпокоен вид:

- И какво прави тогава той?

- А, нищо, - отговори Гленда - Те само, такова... пак се прибират. Обаче той

прави чудни свещи, - добави припряно тя - Той винаги майстори разни неща. Все едно

че... струването е нещо, което изветрява и трябва постоянно да се дозапълва.

- Вероятно, сега като го споменахте, тя може и да е била и твърде рязка с него.

- Тя обича ли го? - продължи Гленда.

- Моля?

- Искам да кажа, някой някога изобщо обичал ли го е?