Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

достатъчно умни да искат да си запазят главите, където са си и хукнаха да бягат, подскачайки като чапли, докато това, което приличаше на наметала не се оказа, че било

криле, които запляскаха устремно издигайки ги във въздуха. И вече отдалече се чу само

едно прощално:

- Оук! Оук!

Водачът на омнибуса си прочисти гърлото:

- Е значи, след като всичко е уредено, предлагам всички да се качите в колата, дами и господа. Или каквито още има тук. И да не си забравите свещичките, господине.

Гленда настани Лут на една от дървените седалки. Той стискаше кутията си с

инструменти на скута си, като че ли тя му даваше някаква защита.

- Закъде беше тръгнал? - попита го Гленда, когато конете потеглиха.

- За вкъщи, - отговори Лут.

- Пак при Нея ли?

- Тя ми даде стойност, - каза Лут - Преди тя да ми даде стойност аз бях нищо.

- Как може да казваш, че си бил нищо? - възмути се Гленда.

През две седалки отпред Трев и Жулиета си шушукаха нещо.

- Аз бях нищо, - настоя Лут - Не знаех нищо, не разбирах нищо, нямах

разбиране, нямах умения...

196

- Но това не значи, че някой нищо не струвал, - заяви твърдо Гленда.

- Значи, - не се съгласи Лут - Но не значи, че този някой е лош. Аз не струвах

нищо. Тя ми показа, как да направя така, че пак да струвам и сега аз струвам.

Гленда имаше усещането, че изхождат от два различни речника.

- Какво значи някой да „струва”, господин Лут?

- Значи да остави света по-добър, отколкото го е заварил, - отговори Лут.

- Добре казано, - забеляза жената с макароните - Че по тези места са се навъдили

страшно много такива, които и пръста няма да си помръднат.

- Хубаво, ама какво ще кажете за хората, които са, примерно, слепи? - обади се

от отсрешните седалки мъжът с твърдо свареното яйце.

- Знам аз един сляп тип в Сто Лат, който държи бар, - заразправя един възрастен

мъж - Знае къде стои всичко и като оставиш парите си на бара, той разбира дали са

точни само по слух. И всичко му излиза точно. Да се неначуди човек, чува той фалшива

шестпенсовка през половината шумен бар.

- Не мисля, че това трябва да се има предвид в абсолютен смисъл, - каза Лут -

Мисля, че Милейди имаше предвид, че трябва да направиш най-доброто от това, с

което разполагаш.

- Като слушам, на разумна дама ми прилича, - отбеляза мъжът, който нямаше

нищо против джуджетата.

- Тя е вампир, - заяде се Гленда.

- Нямам нищо против вампирите, стига да си гледат тяхната работа и да не ни се

бъркат, - каза жената с макароните, в момента заета с лизане на нещо отблъскващо

розово - Имаме една на нашта улица, работи в кошер-кланицата, е, та тя е любезна

колкото си искате.

- Аз мисля, че не става дума за това, какво излиза накрая, - обади се джуджето -

А за това, какво излиза в сравнение с това, с което си започнал.

Гленда се отпусна усмихната, а опити за философстване заскачаха от седалка на

седалка. Тя не беше съвсем сигурна относно всичко това, но Лут вече не изглеждаше

толкова окаян, а останалине се държаха с него като с един от тях.

Пред тях в далечината изникнаха бледи светлинки. Гленда стана и отиде напред

при водача.

- Близо ли сме вече?

- След около пет минути, - отговори той.

- Извинявайте за онези глупости с оловната тръба, - каза тя.

- А, нищо не се е случило, - ободри я кочияшът - От мен да знаете, какво ли не се

случва на нощния рейс. Поне никой не повърна. Доста интересен момък е този вашият.

- И представа си нямате колко интересен, - ухили се Гленда.

- Разбира се, това което той каза е, че трябва да правиш каквото правиш колкото

се може по-добре, - добави водачът - И на колкото повече от добрето си способен, толкова повече трябва да го правиш. Това е то.

Гленда кимна. Май наистина то беше това.

- Веднага ли тръгвате наобратно? - попита тя.

- Не. Аз с конете спирам тук и обратния курс ще го караме чак сутринта, - той й

хвърли киселия поглед на човек, който е чул какво ли не, и, колкото и да е чудно, също

така е видял какво ли не, нищо, че за тези зад гърба му си въобразяват, че той е само

чифт очи гледащи напред по пътя - Тази нейната целувка беше страхотия. Та слушайте

какво ще ви кажа, омнибусът ще е в двора, а там има колкото щете сено, така че ако

някой иска малко да подремне, аз няма как да разбера, нали така? А в шест часа

потегляме със свежи коне, - той се ухили виждайки изражението й - Нали ви казвам, всякакви ги има на късните нощни рейсове: дечурлига бягащи от вкъщи, жени бягащи