Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Кажи речи всяка кола в тази част на света минава през Сто Лат, - отсече той.

- За колко време ще стигнете до там?

- Ами вижте, това е късния нощен рейс, разбирате ли? Той е за хора, кото искат

да са в Сто Лат отрано и не им се намират много пари, а това, виждате ли, прецаква

нещата. Колкото по-малко пари, толкова по-бавен е рейсът. Накрая винаги пристигаме.

Някъде към призори, ако трябва да сме точни.

- Цяла нощ ли? Струва ми се, че и аз мога да вървя по-бързо.

Кочияшът й отвърна със спокойното дружелюбно излъчване на човек, разбрал, че най-добрия начин да си изживееш живота е никога за нищо да не ти пука:

- Моля, заповядайте. Ще ви помахам, като ви подмина.

Гленда надзърна в колата. Тя беше наполовина пълна с онзи вид хора, които

вземат нощния рейс, защото не е толкова скъп; с онзи вид хора, които си носят вечерята

в книжни торби, при това май не съвсем нови торби.

Тримата се събраха на съвещание.

- Само за това имаме кинти, - каза Трев - Като гледам, нема да ни стигне дори за

някоя от пощенските им коли.

- Не може ли някак да се пазарим с тях? - предложи Гленда.

- Речено сторено, - кимна Трев и пак се приближи към дилижанса.

- Здрасти отново, - усмихна му се водачът.

- Кога ще тръгвате? - попита Трев.

- След около пет минути.

- Значи всички пътници са в колата.

Гленда надзърна покрай кочияша. Пътникът зад него най-щателно чистеше едно

твърдо сварено яйце.

- Сигурно, - отвърна водачът.

- Тогава що не тръгнете още сега, - поиска Трев - че и по-бързичко? Много е

важно.

- Късния нощен , - подсети ги водачът - Вече ви казах.

- Ми ако те заплаша с ей тая оловна тръба, ще тръгнеш ли по-бързо? - опита друг

аргумент Трев.

- Тревър Младонадеждов! - скара му се Гленда - Не можеш просто така да

вземеш да заплашваш хората с оловни тръби!

Кочияшът погледна Трев отвисоко и каза:

- Я повтори, ако обичаш.

192

- Аз викам, че си имам ей това парче олово, - Трев почука леко с него по вратата

на омнибуса - Да извиняваш, ама ни е много зор да стигнем Сто Лат.

- Я, тъй ли било, - възкликна водачът - Отговарям на твоето олово, - той бръкна

под седалката си - и вдигам с ей тази бойна брадва. И да ти напомня: ако ми се наложи

да те разсека на две, законът, без да ми се обиждаш, ще е на моя страна. Вие май ме

мислите мене за балама, но като ви гледам как се тръшкате като въшки на горещ тиган, каква е значи работата?

- Трябва да настигнем един наш приятел. Може да е в опасност, - обясни Трев.

- И е страшно романтично, - допълни Жулиета.

Водачът я зяпна.

- Ако ни помогнеш дъ го стигнем, аз шъ те цункам едно хубаво, - обеща тя.

- Ето! - подметна той на Трев - А ти що не се сети за това?

- Ми хубаво, и аз шъ те целуна, - откликна Трев.

- А не, господине, - на кочияша явно му беше забавно - В твоя случай май ще

предпочета оловото, макар че, моля те, недей да пробваш нищо, щото е адска работа да

изчистиш петната от кръв от седалките. Комай от нищо не излизат.

- Добре тогава, ще се пробвам да те ударя с парчето олово, - каза Трев - Ние сме

отчаяни.

- А и пари шъ ви дадем, - добави Жулиета.

- Моля? - шашардиса се водачът - Искате да кажете, че ще получа и целувката, и

парите, и парчето олово? Не може ли някак да заменим оловото за още една целувка?

- Две целувки, цели три долара и никаква оловна тръба, - обяви Жулиета.

- Или пък само оловната тръба, пък каквото олово покаже, - допълни Трев.

Гленда, която ги гледаше омаяна и ужасена се включи с едно:

- А и аз ще ви дам една целувка, ако желаете.

Не можа да не забележи, че това не се отрази по никакъв начин на мизата.

- Ами пътниците ми какво? - поинтересува се кочияшът.

И четиримата погледнаха в дъното на омнибуса и установиха, че десетина чифта

очи са се втренчили в тях в захлас.

- Не изпускай целувката! - посъветва го една жена, държаща в скута си голям

кош с пране.

- Нито парите! - провикна се един от мъжете.

- Не ми пука дали ще го целуне или ще го удари по тиквата с оловната тръба, стига първо да ни откара до нас, - обади се един старец от задните седалки.

- А някой от нас целувка ще получи ли? - поинтересува се половината от двойка

подхилващи се хлапета.

- Ако искате, - усмихна им се гадно Гленда и те се присвиха на седалките си.

Жулиета хвана водача за главата и за някое време, твърде продължително

според вътрешните часовници както на Гленда, така и на Трев, се чуваше само звук

като от топче за тенис всмуквано през мрежата на ракетката. Накрая Жулиета отстъпи