Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Лут и вдигна поглед към Гленда - Съжалявам. Ти беше много мила, но това че съм орк

ще ме преследва навсякъде. Ще последват неприятности. Много ще ми е неприятно, ако те засегнат и теб.

- Оук! Оук!

Жената отвинти капачката на манерката си.

- Но ти няма да ядеш никого, нали, миличък? А пък ако си много прегладнял, аз

тук имам едни макарони, - тя хвърли поглед към най-близката Сестра - Ами вие, милички? Знам, че никой не е виновен за туй какъв се е родил, но как е станало така, че

приличате на кокошки?

- Оук! Оук!

- Опасност! Опасност!

- Е, не знам, - включи се още един от пътниците - Той като гледам хич нищо не

прави.

- Моля ви, моля ви, - развълнува се Лут.

На пътя до него се въргаляше една кутия. Той я отвори трескаво и заизважда от

нея разни неща. Свещи. Прекатурвайки ги от бързане, пак вдигайки ги с разтреперани

пръсти само за да ги прекатури отново, той най-сетне ги подреди изправени по

каманаците край пътя. Извади от друг джоб кибрит, клекна до свещите и още веднъж

пръстите му се оплетоха, докато се мъчеше да запали клечка. Сълзи се поляха по

лицето му, когато накрая лумнаха пламъци.

Лумнаха... и се промениха.

Сини, жълти, зелени. Те гаснеха и димяха за по някоя друга секунда и пак

пламваха в друг цвят, докато публиката охаше и ахаше.

- Вижте! Вижте! - възкликна Лут - Харесват ли ви? Харесват ли ви?

- Аз мисля, че може да изкарате купища пари от това нещо, - рече един от

пътниците.

- Чудесни са, - възхити се старицата - Какви само работи измислят младите хора

днес.

Лут се обърна към най-близката Сестра и се изплю.

- Не е да не струвам, аз придобих достойнство.

- Баджанакът върти едно дюкянче за забавни стоки в града, - рече одевешният

експерт по орки - Ако желаете ще ви напиша адреса му. Но като гледам, тея

джунджурии ще потръгнат като топъл хляб в бранша с рождените дни на дечурлигата.

Гленда само гледаше с отворена уста, как тази демокрация на разсъдливи и

добронамерени, но не особено умни хора, на хора, чието образование никога не е

включвало нито една книга, но за сметка на това е включвало множество други хора, как тя обгръща Лут в невидимите си благосклонни обятия.

Направо да ти стопли сърцето, само че сърцето на Гленда в това отношение

беше малко попретръпнало. Това беше кацата с раци в най-добрия и вид.

195

Сантиментална и всеопрощаваща; но само да сбъркаш нещо - една погрешна дума, една

погрешна връзка, една погрешна мисъл - и тези закрилящи ръце толкова лесно можеха

да се свият в юмруци. Лут беше прав: в най-добрия случай да си орк значеше да

живееш под постоянна заплаха.

- Нямате никакво право да се държите така с горкичкото момче, - размаха пръст

към най-близката от Сестрите старицата - Ако искате да живеете тук, трябва да се

държите по нашему, ясно ли е? А това значи да не налитате така на хората. Ние в Анкх-

Морпорк така не правим.

Дори и Гленда се усмихна като чу това. Налитането беше песен в сравнение с

някои неща, които се правеха в Анкх-Морпорк.

- Ветинари какви ли не ги пуска в града напоследък, - подметна още един от

пътниците - Аз против джуджетата и дума няма да кажа...

- Това добре, - разнесе се един глас из-зад гърба му.

Той се дръпна и Гленда видя стоящо зад него джуджето.

- Извинявай, друже, не те видях, какъвто си малък, - каза човекът, който нямаше

нищо против джуджетата - Та, както казвах, вие всичките просто се заселвате при нас и

на никого не пречите, но напоследък се навъдиха едни съвсем чудати.

- Оная жена, дето я взеха в Стражата миналия месец, - сети се старицата - Онази

странната, от Ефеб майче беше. Отнася и вятърът слънчевите очила и трима души се

вкаменяват.

- Тя е медуза, - обясни Гленда, която беше чела за това във „Вестника” -

Магьосниците обаче успяха да ги разкаменят.

- Е, та както казвах, - дойде си на думата човекът, който нямаше нищо против

джуджетата - който и да дойде, за нас няма проблем, стига те да си гледат работата и да

не се захващат с глупости.

За Гленда това беше като ритъма на вселената; беше го чувала безброй пъти. Но

настроението на тълпата сега беше много против Сестрите. Рано или късно все някой

щеше да хвърли камък.

- Защо не вземете да бягате от тук? - посъветва ги тя - Бягайте при господарката, за която работите. Аз да бях на ваше място, щях да бягам веднага.

- Оук! Оук! - изкряска една от тях.

Но в тези чудновати глави все пак имаше мозък. Трите Сестри явно бяха