Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Гленда погледна Библиотекаря, който вдигна поглед към тавана.

- Вие бяхте готвачка, нали? А бихте ли искали да работите в моята катедра?

- Всеки знае, че жените не могат да бъдат магьосници, - отвърна Гленда.

- Е да, обаче в некро... в посмъртните комуникации е малко по-различно, -

заговори гордо Хикс - Някои хора, на които им сече пипето, хич няма да ни дойдат зле, небесата да са ми свидетели. А женственият подход би могъл да бъде извънредно

ползотворен. И надали ще искаме от вас само да бършете праха. Тук ние дълбоко

ценим праха, а пък вашите умения на готвачка ще са просто неоценими. В крайна

сметка разфасоването на тела е важна част от занаята. А и съм сигурен, че магазинът на

Бофо има за продан доста сносен женски некромантски костюм, прав ли съм, Чарли?

- Десет долара, включително корсет с връзки. Далавера си е откъдето и да го

погледнеш, - откликна из зад завесата Чарли - Направо излъчва потайност.

Не последва отговор, защото устата на Гленда беше запецнала посред отваряне, но накрая тя все пак съумя да излезе с едно учтиво, но твърдо:

- Не.

Завеждащият катедра Посмъртни комуникации тихичко въздъхна:

- Предвиждах аз, че няма да искате, но ние все пак сме част от общата схема.

Светлина и мрак. Нощ и ден. Сладко и горчиво. Добро и зло (в рамките на

университетския правилник). Колко полезно би било, ако имаше здравомислещи и

надежни хора и от двете страни, но във всички случаи се радвам, че можахме да бъдем

от полза. Тук долу рядко виждаме хора. Е, не точно хора.

На връщане Гленда мина по коридора бавно и замислено. „Орк. Който не прави

друго освен да убива”, - мислеше си тя. Зъбите и ноктите на съществото посред вихрен

скок, видяни, както изглежда, от онзи, срещу когото е бил скокът. Бойци, които нищо

не може да спре. А Лут, ако се вярва на Трев, е бил убит, а после някак си е престанал

да бъде убит, върнал се е в Невиждания Университет и е изял всички баници.

Във всичко това не достигаше нещо важно, и ето, че мъжете с бичовете

запълниха празнотата. Няма как някой само да се бие и толкова, мислеше си тя.

Наложително е да прави и някои други неща. А пък и Лут не е по-чудноват от повечето

народ, какъвто срещам напоследък. Не че срещам страшно много народ, но какво пък, Злият Император е бил черен магьосник, това всеки го знае. Всеки знае, че какъвто си е

човек, такъв си е, и толкова. Да, но си струва да се опита. Защото не всичко е докрай

сигурно.

Още щом стигна вратата до специалното местенце на Лут, тя почувства, че ще го

завари празно. Отвори вратата и установи несъмнена липса на свещи и, нещо много по-

важно, извънредно забележима липса на Лут. Но аз нали му казах да иде да им помогне

с тренировката. Ето къде ще да е отишъл, на тренировката, няма къде другаде, повтаряше си тя наум. Значи няма никаква причина за тревога, никаква.

Тръпнеща, чувстваща, че нещо въпреки всичко е тръгнало накриво, тя си

наложи да се върне в Нощната Кухня.

Тя почти стигна там, когато срещна г-н Отоми с неговата червена и лъскава като

пилешки дреболии адамова ябълка.

188

- Тъй значи, имаме си тук долу орк човекоядец, а? - заговори той - Хората това

няма да го търпят, и толкоз. Чух някъде, че те не спирали да се бият, дори да им отсекат

главите.

- Интересно, - отвърна Гленда - И как тогава знаят накъде да вървят?

- О-па! Те се ориентират по мириса, - реагира блюстителят.

- И как го правят това с отсечена глава? Да не би да ми казвате, че си имат нос и

в задника? - тя остана шокирана от самата себе си, че казва такова нещо, та това си

беше лош език, но пък Отоми беше самото въплъщение на лошия език.

- Това аз няма да го търпя, - продължи той не обръщайки внимание на въпроса й

- Знаеш ли какво дочух? Тях някак си са ги направили. Когато на Злия Император му

дотрябвали бойци, той наредил на няколко Игора да превърнат гоблини в орки. Така че

те изобщо не са истински хора. Ще взема аз да се оплача на Архиканцлера.

- Той вече знае, - отговори Гленда (Е, би трябвало да знае, а също и Ветинари, добави наум тя) - А ти няма да правиш мизерии на господин Лут, ясно ли е? Защото

само да посмееш, - тя се наведе към него - и си пътник.

- Не може да ме заплашваш така, - възмути се той.

- Вярно, не може, - съгласи се Гленда - Трябваше да кажа, че ще си пътник, ти

смотан, мазен, гнусен тъпанар ниеден. Върви ако искаш да се оплачеш на

Архиканцлера, и да видим колко добре ще ти стане от това.