Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

малко по коридора и вдигна поглед към прокапващите тръби - Знам, че някой ме слуша.

Излизайте веднага.

Отговор не дойде. Тя сви рамене и се забърза през лабиринта, докато не стигна

стъпалата към Библиотеката, изкачи ги бегом и се втурна направо към бюрото на

Библиотекаря. Когато го доближи, насреща и се вдигна огромното му усмихнато лице.

- Искам... - започна тя.

Библиотекарят бавно се изправи с пръст пред устните си и постави на масата

пред нея една книга. Заглавието й - три сребърни букви на черен фон, беше „ОРК”.

Той я огледа от глава до пети, като че мъчейки се да реши нещо, след което

отвори книгата и заобръща страниците с изтънчена грижливост, като се има предвид

183

колко са дебели пръстите му, докато се намери страницата, която търсеше. И я вдигна

пред очите й. Днес тя нямаше време да закуси, но може да повърнеш, дори и да няма

какво. А ако искаш да повърнеш, гравюрата, която държеше Библиотекарят, си беше

безпогрешното средство.

Той остави книгата на бюрото, пак бръкна под него и извади почти неизползвата

кърпа, а след малко тършуване и чаша вода.

- Защо да му вярвам на това? - освести се Гленда - То е само рисунка. Не е

истинско.

Палецът на Библиотекаря се вдигна одобрително. После той взе книгата под

мишница, хвана Гленда с другата си ръка и я поведе с изненадваща скорост извън

Библиотеката през голямата плетеница от помещения и коридори на университета. И

така, докато задъханата им разходка не свърши пред врата, на която беше написано с

боя: „Катедра Посмъртни комуникации”. Боята обаче се беше малко поолющила, така

че под пригледния нов надпис можеше да се видят буквите НЕКРи нещо, което

може и да беше половинка от череп.

Вратата се отвори (всяка врата, блъсната от Библиотекаря гарантирано ще се

отвори). Гленда чу дрънченето от райбера паднал на пода отвътре. Там, посредата на

стаята пред нея се откри отвратителна фигура. Ужасяващите и черти обаче имаха по-

слаб ефект, отколкото можеха да постигнат, понеже от фигурата висеше съвсем

четливо етикетче с надпис: „Бофо. Специализиран магазин за шеги и забавления.

Подобрена маска Некромант. Продажна цена AM$ 3”. Маската беше свалена и разкри

по-нормалните черти на д-р Хикс.

- И защо беше необходимо да... - започна той и забеляза Библиотекаря - О, мога

ли да помогна с нещо?

Библиотекарят вдигна книгата и д-р Хикс изстена:

- Пак ли? Е добре, какво искате?

- Долу в мазето има орк, - каза Гленда.

- Да, знам, - отвърна д-р Хикс.

Лицето на Библиотекаря беше обширно, но не и достатъчно за да побере цялата

изненада, която му се искаше да изрази. Главата на катедра Посмъртни комуникации

сви рамене и въздъхна.

- Вижте, - започна той, като че изморен от твърде често обясняване и още

веднъж въздъхна - Аз по щат следва да съм лошият, ясно? Следва да подслушвам зад

врати. Да се заигравам с черните изкуства. Аз нося пръстена с черепа. Имам жезъла със

сребърния череп...

- И маска от майтапчийски магазин? - намеси се Гленда.

- И то доста практична, длъжен съм да отбележа, - рече високомерно Хикс -

Значително по-ужасяваща от оригиналната, а и се мие, което е от значение в тази

катедра. А освен това и Архиканцлерът намина тук преди няколко седмици, заради

същото нещо като вас, както доста дълбоко подозирам.

- Орките ужасни създания ли са били? - изстреля Гленда.

- Мисля, че вероятно мога да ви покажа, - откликна Хикс.

- Този господин вече ми показа рисунката в книгата, - осведоми го Гленда.

- Онази с очните ябълки ли?

Оказа се, че споменът на Гленда е твърде свеж.

- Да!

- О, и по-лошо има, - ободри я Хикс - И, предполагам, ви трябва доказателство? -

той се обърна настрани - Чарли?

184

Един скелет излезе из-зад черните завети в далечния край на помещението.

Държеше чаша за чай. И имаше нещо странно подтискащо в лозунга изписан на

въпросната чаша: „Некромантите го правят цяла нощ”.

- Не се плашете, - каза Хикс.

- Не ме е страх, - отрече Гленда, изплашена до премаляване - Виждала съм какво

е кланица отвътре. То си е част от работата, а и той нали е полиран.

- Много ви благодаря, - произнесе скелетът.

- Но това „Некромантите го правят цяла нощ”? Жалка работа, нали? Искам да

кажа, не мислите ли, че някой леко прекалява?

- Едва ги накарахме да ни направят и тази, - оплака се д-р Хикс - Ние далеч не

сме най-популярната катедра в унверситета. Чарли, младата дама желае да научи нещо