Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Гленда погледна Лут. Той плачеше.

- Приятели мои, благодаря ви за вашето доверие към мен, - трогна се той.

- Ами как, нали знаеш, ти нали си, такова, част от отбора, - усмивката на

блюстител Нобс (без роднинска връзка) почти успя да прикрие притеснението му.

- Благодаря ви, господин Нобс, това значи много за мен, - каза Лут и се изправи.

И се получи доста сложно движение.

В паметта на Гленда то остана завинаги като един вид забавен кадър с пръсващи

се вериги и цепещо се дърво, и Лут изправящ се сякаш го удържаха само паяжини.

180

Звена от вериги се разхвърчаха и затрополиха по стената. Катинарите се строшиха.

Колкото до кревата, от него надали останаха и две парчета вързани заедно. Той падна

на пода като куп разпалки.

- БЯГАЙТЕ, ХОРА!

За да се разбере, кой от тях го каза пръв, щеше да трябва някакъв много

специален микрометър, но пък блъсканицата по коридора започна незабавно и беше

повече от много бърза.

- А аз тъкмо почвах да си мисля, че сичко потръгна идеално, - промълви Трев

след няколко секунди мълчание.

- Тези жени, - поинтересува се Гленда - те какви бяха?

Лут стоеше унило посред разрухата; къс верига се плъзна надолу по него като

змия и падна на каменните плочи.

- Те ли? - заговори той без емоция и с равна интонация - Те са Малките

сестрички на Непрекъснатото Движение. От Ефеб са. Мисля, че наименованието на

вида им е фурии. Струва ми се, че Милейди ги е изпратила за в случай, че се опитам да

нараня някого.

- Но ти не си наранил никого, - изтъкна Гленда.

- Те обаче избягаха, - продължи Лут - защото аз съм каквото съм.

- Да, но те, нали разбираш, са обикновени хора, - опита се да го успокои Гленда -

Те са...

- Тъпанари, - завърши Трев.

Лут се обърна и тръгна по другата страна на коридора подритвайки парчета

дърво и звена от вериги.

- Но светът е пълен с обикновени хора.

- Не може да го остаите да си тръгне така, - заговори Жулиета - Просто не може.

Глейте го! Се едно са го подритнали.

- Аз съм му шефа, само аз може да го подритвам, - запени се и Трев.

Гленда хвана Трев да ръката:

- Не, аз ще се оправя с това. А сега ме слушай внимателно, Тревър

Младонадеждов, въпреки всичките ти простотии, ти си свястно момче и затуй чуй ме

сега внимателно: Виждаш ли Жулиета? Познаваш я, нали работи в кухнята. Ти и написа

чудно стихотворение, нали ? Чул ли си за Въгленяшка? Всеки е чувал за Въгленяшка. Е, та значи ти няма да вземеш първо място по това да си Прекрасния принц, но сигурно

има и много по-лоши.

- Какви ги дрънкаш? - избухна Трев.

- Жулиета скоро ще заминава, нали така, Жу?

Жулиета беше ококорила очи:

- Ми аз, такова...

- И това е, защото тя е онова момиче от вестниците.

- Какво, лъскавата джуджешка ли? С брадата?

- Тя е! - подтвърди Гленда - Тя си тръгва с цирка, е, добре де, нали ме разбираш.

Тръгва си с модното ревю.

- Но тя си няма брада, - все още не се беше освестил Трев.

Жулиета се изчерви, бръкна в престилката си и за изненада на Гленда извади

брадата си.

- Те ми я дадоха за спомен, - изкиска се нервно тя.

- Добре , - пак все думата Гленда - Ти каза, че го обичаш. Трев, не знам дали ти я

обичаш или не, така че що не вземеш да решиш. И двамата сте възрастни хора, е, за

такива се броите поне, така че най-добре се разберете сами, щото не виждам тук да се

мотае никаква фея кръстница. Колкото до господин Лут, той си няма никого .

181

- Тя ще заминава от града? - почна бавно да загрява мъжкият ум на Трев.

- О, да. И то за доста време, струва ми се, - подтвърди Гленда.

И внимателно загледа лицето му. Ти не си се претрепал от учене, Тревър

Младонадеждов, и не си отварял и една книга през живота си, но ти си разумен и не

може да не знаеш, че има правилен и грешен начин да отговориш на това, което ти

казах току що.

Тя видя високоскоростните промени в ъгълчетата на очите му, докато той

мислеше и накрая той каза:

- Ми хубаво тогава. Тя нали се за такова нещо си мечтаеше. Много се радвам за

нея.

Ах ти, хитро копеле такова, улучи отговора, помисли си Гленда. Изобщо не личи

да мислиш за себе си, щото знаеш, че хич нямаше да си поплювам, ако беше. А пък кой

знае, може и да си искрен. Всъщност, небесата да са ми на помощ, аз мисля, че си, но

по-скоро сама ще си извадя зъбите, отколкото да ти го призная.

- Тя си пада по теб, а ти по нея, а аз направих куп тъпи грешки. Вие двамата се

разберете, какво точно искате. А сега, ако бях на ваше място, щях да хукна да бягам, та