Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Когато се разнесе писъкът, той не дойде от Лут, а отгоре, от плетеницата от

тръби. Кльощава жена в черна роба, сигурно вещица, както си помисли Гленда

шокирана от внезапността, скочи отгоре на каменния под и се огледа като котка.

Не, по-скоро като птица, помисли си Гленда. Някак отсечено.

И тогава тя си отвори устата и изпищя:

- Оук! Оук! Тревога! Тревога! Пази се! Пази се!

Тя се хвърли към леглото, но Трев се изпречи на пътя и.

- Глупав! Оркът ще ти изпие очите!

И изведнъж те станаха дует. Още една такава твар се спусна обвита в сумрака на

нещо, което можеше да е плющящ плащ, а можеше да е и крило. Те не спираха да се

движат, всяка в различна посока, мъчейки се да се доберат до кушетката.

- Не се плааашете, - изкряска една от тях - Ние сме на ваааша страна. Тук сме за

ваша защита.

Гленда, изтръпнала от шока, някак успя да стане. И скръсти ръце пред гърдите

си. Винаги се чувстваше по-добре като направи така.

- Кои си мислите че сте вие... да ми скачате така от тавана и да крещите на

хората? И да ми ръсите пера. Това е отвратително. Ами че тук се... наблизо се приготвя

храна.

- Ъхъ, чупката, - обади се и Трев.

- Каза ли им го, - измърмори Гленда от ъгълчето на устата си - Как ли се сети?

- Не разбирате, - изкряска едно от съществата - В голяма опасност сте! Оук!

- От вас ли? - опъна им се Гленда.

- От този орк, - уточни тварта.

И последната й дума беше крясък: „Оук!”

176

В сумрака пред отворения шкаф душата на Лут обърна поредната страница.

Усети някого зад рамото си, обърна се и се взря в лицето на Милейди.

- Защо ми казахте да не отварям книгата, Милейди?

- Защото исках да я прочетеш, - дочу се глас - Трябваше сам да откриеш

истината. Всички така откриваме истината.

- А ако истината е ужасна?

- Мисля, че знаеш отговора на този въпрос, Лут, - отговори гласът на Милейди.

- Отговорът е, че ужасна или не, това е истината, - рече Лут.

- И какво тогава? - подпита гласът, като на учител окуражаващ обещаващ

ученик.

- И тогава истината може да бъде променена, - каза Лут.

- Господин Лут е гоблин, - заяви Трев.

- Да бе, нали, - отвърна тварта и думите и прозвучаха невероятно екзотично като

за някой, чието лице все повече прилича на птиче.

- Ако запищя, много хора ще довтасат начаса, - заплаши ги Гленда.

- И какво ще направят после? - подпита тварта.

И какво ще направят после? - помисли си и Гленда. Ами ще се мотаят наоколо, ще питат „Какво става, бе хора?” и изобщо ще задават същите въпроси като нас сега. Тя

пак се измести, когато една от гадините се опита да се докопа до кушетката.

- Оркът ще убива, - каза трети глас и още едно от съществата се приземи почти

право пред лицето на Гленда. Дъхът й вонеше на леш.

- Господин Лут е добър и любезен и никога не е наранил никого, - защити го

Гленда.

- Който не си го е заслужавал, - добави припряно Трев.

- Но сега оркът знае, че е орк, - възрази тварта.

Сега и трите се въртяха напред назад в страховит танц.

- Комай не ви е разрешено да ни пипате, - забеляза Трев - Мисля, че наистина не

можете.

Изведнъж той седна до лежащия Лут и дръпна и Гленда да седне до него.

- Мисля, че си имате правила, - каза Трев

Сновящите фигури внезапно спряха. Това някак си беше по-страшно и от

движението. Те просто си стояха застинали като статуи.

- Имат нокти отзад на краката, - каза тихичко Гленда - Виждам им ноктите.

- Шипове, - поправи я Трев.

- Какви ги говориш?

- На тея големите нокти им викат шипове. Нокти са тея отпред, с които си

хващат плячката. Хората все го объркват.

- Само ти не, - заяде се Гленда - Ти така изведнъж ни се оказа егати великия

експерт по ужасни птицеподобни твари.

- Какво да правя. Понякога просто ти се набива нещо в тиквата, - оправда се

Трев.

- Тук сме за да ви защитаваме, - каза една от тварите.

- Нямаме нужда някой да ни защитава от господин Лут! Той ни е приятел, -

заяви Гленда.

- Колко още приятели с такива нокти имате?

- Че от какво може да се страхуваме тук, в Невиждания Университет, с неговите

грамадни дебели яки стени, и който е направо бъкан с могъщи магьосници?

Една от жените протегна врата си, докато лицето й не се доближи на няколко

пръста от това на Трев:

177

- От това, че тук има орк.

Раздрънча се верига. Лут се беше поразмърдал.

- Бачкате за някого нали? - продължи да им се репчи Трев - Главичките ви са

едни такива мънички. Нема как да имате достатъчно мозък сами да го измислите това.