Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Добро утро, господин Цимент, - поздрави трола тя.

Не можа да не обърне внимание на кафявите лекета от покапало под носа му.

- Ненъм къде е гусин Трев, - обяви Цимент.

- Цяла сутрин не съм го мярвала, - каза Гленда.

- Ненъм къде е гусин Трев, - повтори тролът, този път по-силно.

- За какво ти трябва? - зачуди се Гленда, защото доколкото знаеше тя, свещоливницата си вървеше сама: казваш на Цимент да оклепва свещи и той оклепва

свещи, докато не му свършат свещите.

- Гусин Лут болен, - поясни Цимент - Ненъм къде е гусин Трев.

- Веднага ме заведи при господин Лут! - нареди му Гленда.

171

Малко е жестоко да наречеш някого дивак, но хората, които живееха и работеха

в свещоливницата пасваха на думата перфектно. Диви си бяха. Ако ги мернеш където и

да е другаде из лабиринтите на подземията, винаги ще бързат нанякъде присвити, но

през повечето време те само работеха, спяха и някак оставаха живи. Лут беше легнал на

вехт дюшек, плътно обгърнал се с ръце. Гленда го погледна веднъж и се обърна към

трола:

- Върви да намериш господин Трев.

- Ненъм къде е гусин Трев, - каза тролът.

- Продължавай да търсиш!

Тя коленичи до Лут. В очите му се виждаше само бялото.

- Господин Лут, можеш ли да ме чуеш?

Той като че ли се събуди.

- Трябва да бягате, - продума той - Много ще е опасно. Вратата ще се отвори.

- Каква врата? - тя се опита да говори бодро и огледа диваците, които се бяха

вперили в нея в кротък ужас - Някой от вас може ли да намери нещо, с което да го

завием?

Само от въпроса те панически избягаха от стаята.

- Видях вратата, значи тя пак ще се отвори, - каза Лут.

- Аз не виждам никаква врата, господин Лут, - съобщи му Гленда и се огледа.

Очите на Лут се отвориха широко.

- Тя е в главата ми.

В свещоливницата няма такова нещо като уединение. Тя беше просто

разширение на един дълъг, безкраен коридор. Хора постоянно минаваха покрай тях.

- Мисля, че си се преуморил, господин Лут, - заговори му Гленда - Претрепваш

се от работа по цял ден, поболяваш се от тревоги. Имаш нужда от почивка.

За нейна изненада един от диваците се върна понесъл одеяло, доста обширни

части от което все още можеха да се огъват. Тя тъкмо го зави с него, когато пристигна

Трев. Който нямаше избор по въпроса за пристигането, тъй като Цимент го мъкнеше за

яката. Трев погледна Лут и след това Гленда:

- Какво му е?

- Не знам, - тя вдигна пръст до главата си и го завъртя в универсалния жест

значещ „побъркал се е”.

- Трябва да си вървите. Ще стане много опасно, - проплака Лут.

- Моля те, кажи ни, какво става, - заувещава го Гленда, - Моля те, кажи ми.

- Не мога, - отвърна Лут - Не мога да изрека думите.

- Значи има думи, които не искаш да кажеш? - включи се Трев.

- Думи, които не искат да бъдат казани. Силни думи.

- Ние не можем ли да помогнем? - настояваше Гленда.

- Болен ли си? - попита Трев.

- Не, господин Трев. Тази сутрин нормално си изпразних червата, - това беше

проблясък от стария Лут: точен, но леко чудат.

- Болен в главата ли? - изтръгна се от отчаянието на Гленда.

- Да. В главата, - съгласи се Лут - Мрак. Врати. Не мога да ви кажа.

- Има ли някой, който да може да лекува от такава болест?

Лут някое време помълча, след което призна:

- Да. Трябва да ми намерите философ обучен в Юбервалд. Те помагат на

мислите да се изправят.

- Това ли беше каквото направи с Трев? - сети се Гленда - Ти му каза, какво

мисли за баща си и прочее и това много го успокои, нали така, Трев?

172

- Да, така беше, - съгласи се Трев - Но няма що да ми го натякваш така. Вярно, помогна. Не може ли някой да те хипнотизира? - обърна се той към Лут - Веднъж видях

един в цирка, та той само като размаха пред хората лъскавия си часовник и глей ги

само какво ще направят. Дори като кучета лаеха.

- Да. Хипнозата е важна част от философията, - каза Лут - Тя помага да се

отпусне пациентът, така че да може да си чуе мислите.

- Ето значи, - ободри се Гленда - Защо не опиташ да си го направиш сам? Все ще

ми се намери нещо лъскаво за размахване.

Трев извади от джоба си любимата си консервена кутия:

- Та-да-дан. А май ще ми се намери и малко връв.

- Много добре, но аз няма да съм в състояние да си задам правилните въпроси, защото ще съм под хипноза. А начинът на задаване на въпросите е много важен, -

изтъкна Лут.

- Сетих се, - възкликна Трев - Аз ще ти кажа сам да си зададеш правилните

въпроси. Ти щеше да знаеш, кои въпроси да питаш, ако беше за някой друг, нали?