Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

готвеше в нейната кухня! Никой друг не можеше да вземе да готви нещо в нейната

кухня. Готвенето беше нейна отговорност. Нейна. Тя профуча бегом по стъпалата с

Пепе не изоставащ от нея по петите и, и забеляза, че мистериозната готвачка все още не

е усвоила второто по важност правило в готвенето, а именно да почисти след себе си.

Кухнята беше станала на кочина. Имаше даже и разсипано по пода тесто. Изобщо тя

изглеждаше като обладана от някакъв бяс. А посред всичко това, свила се на кравай в

изтърканото и леко вмирисано кресло на Гленда, кой си мислите: Жулиета.

- Направо като Спящата красавица , а? - обади се из-зад гърба и Пепе.

Гленда не му обърна внимание, а хукна към пещите.

- Тя е пекла баници. За кой й е било да се дигне до тук да пече баници? Та нея

никога не я е бивало в печенето на баници.

Защото аз никога не съм я оставяла да изпече баница, каза си тя наум. „Това е, защото всеки път, щом нещо и се опъне, ти вземаш да го свършиш вместо нея”, - скара

й се вътрешният й глас.

Гленда отваряше пещ след пещ. Бяха пристигнали тъкмо навреме. Съдейки по

миризмата двадесетина баници асорти тъкмо бяха станали готови.

167

- Ами пиячката? - жаждата на Пепе явно никога не пресъхваше - Не може да

няма някое бренди. Във всяка кухня все някъде е скътано по някое бренди.

Той я наблюдаваше, как вади баниците от пещите, увила ръце в престилката си.

На Пепе, като на мъж, който предпочита да си пие яденето, баниците му бяха

безразлични, така че той главно слушаше полугласния монолог на Гленда, докато

баница след баница се редяха на масата.

- Нали изобщо не съм и казвала да прави така. Защо го направи? - „Защото все

едно съм и казала точно това да прави, ето защо”, вметна наум тя - А тези баници хич

не са лоши, - каза тя по-силно. И изненадано.

Жулиета отвори очи, огледа се в просъница и после лицето и се сгърчи в паника.

- Няма страшно, всичките ги извадих, - успокои я Гленда - Браво на тебе.

- Ми то аз не знаех к’во да прая, а Трев беше все зает с топкоритане, и аз си

рекох, че за утре шъ си тряът баници и що не зема да напрая малко, - заобяснява се

Жулиета - Извинявай.

Гленда отстъпи крачка назад. Откъде да започна? - зачуди се тя. Как да разплета

тази бъркотия, станала защото аз сбърках, и после как да я заплета отново, та да се

оправи? Жулиета не просто разнасяше дрехи натам-насам, а беше станала нещо като

мечта. Мечта за дрехи. Искряща, жизнена, съблазнително възможна. По спомените на

Гленда за ревюто, тя буквално сияеше, като че вътре в нея беше запалена светлина.

Това беше някаква магия, така че не й е работа на нея да прави баници. Тя се прокашля.

- Аз те научих на много неща, нали така, Жулиета? - започна Гленда.

- Да, Гленда, - отговори хрисимо Жулиета.

- И те винаги са ти били от полза, нали така?

- Да, Гленда. Помня, че точно ти ми каза, да пестя сяко пени, и е много гот, че

ми го каза.

Откъм Пепе се дочу някакъв странен звук и Гленда, цялата изчервена, не посмя

да го погледне.

- Е тогава ще те посъветвам още едно нещо, Жулиета.

- Да, Гленда.

- Първо, никога, ама никога не се извинявай за нещо, за което няма защо да се

извиняваш. И най-вече никога не се извинявай за това, че си каквато си.

- Да, Гленда.

- Разбра ли?

- Да, Гленда.

- Пепе е тук, защото „Ала-баламур” иска да пише нещо за теб, - продължи

Гленда - Снимката ти беше във вестника и тази сутрин и... - тя се запъна - С нея всичко

ще е наред, нали?

Пепе застина посред измъкване скришом на бутилка от шкафа и каза:

- Тук можеш да се довериш на мен и Мадам. Само хора много достойни за

доверие могат да дръзнат да изглеждат толкова недостойни за доверие като мен с

Мадам.

- И тя няма да трябва да прави друго освен да показва дрехи... Не пий това, то е

винен оцет!

- Аз само винената част, - оправда се Пепе - Да, няма да и се налага да прави

друго освен да показва дрехи, макар че съдейки по навалицата пред магазина ни, някои

ще искат тя да показва обувки, шапки, прически...

- Но без разни такива, - отсече Гленда.

- Едва ли в целия свят ще намериш по-голям експерт по всякакви най-

разнообразни такива от Мадам. Всъщност ще съм много изненадан, ако ти, Гленда, си

чувала и за една стотна от разните такива, известни на Мадам, особено като се има

168

предвид, че тя самата е измислила доста от тях. Така че, понеже няма как да не ги

познаем, ако ги видим, ще я държим под око.