Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Знаеш ли, колко е трудно да търсиш някого в този град, когато не можеш да

кажеш на никого, как изглежда този някой, а пък и не си сигурен, че наистина си

запомнил името? - каза Пепе - Къде е Жу?

- Не знам, - отвърна тя - От снощи не съм я виждала.

- Няма да е зле да я намериш, преди да са я намерили другите, - рече Пепе.

- Какви други? - сепна се Гленда.

Пепе сви рамене:

- Всички други. Те засега тършуват все из джуджешките квартали, но то си е

само въпрос на време. В магазина не можем да се разминем от тях, та аз едва-едва се

измъкнах.

- Защо са я погнали? - паникьоса се Гленда - Четох въ вестника, че хората искат

да я намерят, но тя не е сторила нищо лошо!

- Май не схващаш, какво точно става, - каза (вероятното) джудже - Търсят я за

да и зададат купища въпроси.

- Тук да не би да е замесен някак лорд Ветинари? - запита с подозрение Гленда.

- Не бих казал, - отговори Пепе.

- Що за въпроси тогава?

- О, нали знаеш, „Кой е любимият ви цвят?”, „Каква храна предпочитате?”,

„Излизате ли с някого?”, „Какво бихте посъветвали съвременната младеж?” „Какъв лак

ползвате?”, „Къде си правите косата?”, „Коя е любимата ви лъжица?”49

- Тя надали си има любима лъжица, - Гленда реши да изчака, докато светът пак

стане смислен.

Пепе я потупа по рамото:

- Виж сега, тя излезе на първа страница, разбираш ли? И оттогава „Вестника” не

престава да ни притиска, че искали да опишат жизнения и стил. Което може и да не е

чак толкова зле, но ти решаваш.

- Не мисля, че тя си има жизнен стил, - промълви леко шашнато Гленда - Или

поне тя не ми е казвала. И хич не си лакира нещата. Тя дори и праха не бърше. А и

изобщо, защо просто не им кажете, че не иска да говори с никого, и толкова?

Лицето на Пепе за момент изрази издивяване, след което заговори натъртено, като човек (или джудже) мъчещ се да бъде чут оттатък някоя културна бариера:

- Да не би да мислиш, че си говорим за мебели?

- Ами за какво друго? И не мисля, че е работа на сульо и пульо да разпитват за

нейната домакинска работа.

49 бел.прев.: „ Коя е любимата ви лъжица? ” - В хумористичното списание „Private Eye” пародирайки

тъпите въпроси на интервютата в разни клюкарски списания, са направили рубрика „Аз и моята лъжица”, в която на някоя знаменитост се задава въпрос, ами да, за любимата лъжица.

166

- Не разбираш ли? Тя е популярна и колкото повече казваме на хората, че не

може да говорят с нея, толкова повече те искат, и колкото повече им казваш не, толкова

повече се заинтригуват. Хората искат да научат всичко за нея.

- Като например, коя е любимата и лъжица ли? - сащиса се Гленда.

- Е, може и да съм си позволил малко ирония, - каза Пепе - Но вестникарите от

целия град я търсят под дърво и камък, а „Ала-баламур” искат да я изкарат на две

страници, - той се поспря и после услужливо уточни - Това значи, че ще пишат за нея и

писаното ще излезе на две страници. Нисшият крал на джуджетата според „Satblatt” бил казал, че тя е икона на съвременността.

- Какво е зат-блат? - поинтересува се Гленда.

- А, джуджешкият вестник, - поясни Пепе - Едва ли ще го видиш някога.

- Но тя само излезе на едно модно ревю, нищо повече! - проплака Гленда - Тя

само се разходи напред-назад! Сигурна съм, на нея няма да и хареса да се забърка във

всичко това.

- Наистина ли си сигурна? - Пепе и хвърли рязък поглед.

И тогава тя се замисли, ама наистина се замисли за Жулиета, която чете „Ала-

баламур” от корица до корица, без да припарва до „Вестника”, и кой знае как попива

всевъзможни дивотии за разни лекомислени и глупави хора. Лъскави хора.

- Не знам къде е тя, - каза накрая по-кротко тя - Наистина не съм я виждала от

вчера.

- Ох, тайнствено изчезване значи, - възкликна Пепе - Виж, ние вече тези неща ги

научихме оттатък в магазина. Може ли да си поговорим на някое по-спокойно място?

Надявам се, че никой не ме е проследил до тук.

- Ами, може и да те прекарам през задния вход, стига да не се навърта някой

блюстител.

- Мен това ме урежда. С тея неща съм свикнал.

Тя го преведе през входа и през лабиринта от мазета и задни дворове, който

някак си много интересно контрастираше с парадната фасада на Невиждания

Университет.

- Нещо за пиене намира ли ти се? - обади се из-зад нея Пепе.

- Вода! - отряза го Гленда.

- Аз вода ще пропия, когато рибите почнат да излизат да пикаят на сушата, но

все пак благодаря, - каза Пепе.

И тогава Гленда долови мириса на готвено идващ от Нощната кухня. А само тя