Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Свързано словоохотлив?

- До последната подробност, сър. Началникът на пощите ви чака, сър, а някои

предводители на гилдии желаят спешно да разговарят с вас.

- Подозирам, че искат да играят ритнитопка?

- Да, сър. Възнамеряват да сформират отбори. Убийте ме, не мога да разбера

защо ли.

48 Бел.прев.: салмагунди - вид салата някога била много разпространена сред пиратите в 17-18 векове.

Правили са я практически от всичко, което се е намирало под ръка, но обикновено е включвала месо, риба, зеленчуци, плодове, ядки и някои листа и цветове, както и много сол, оцет и подправки.

164

Ветинари остави молива си.

- Дръмнот, ако видите топка, лежаща си приканващо на земята, бихте ли я

ритнал?

Челото на секретаря се сбърчи:

- В каква форма ще да е отправена поканата?

- Моля?

- Дали, примерно, ще е във вид на писмена бележка, прикрепена към топката от

неизвестен извършител или извършители?

- По-скоро визирах идеята, че бихте могъл, вероятно, просто да почувствате

сякаш целият свят негласно би искал да теглите на споменатата топка един хубав шут?

- Не, сър. Има твърде много неизвестни. Възможно е враг или майтапчия да е

предположил, че ще предприема някакви действия от този род и да изработи топка от

бетон или подобен материал с надеждата, че бих могъл да си причиня сериозна или

смешна контузия. Така че аз първо бих проверил.

- А след това, ако всичко е наред, ще я ритнете ли?

- С каква цел или заради каква възможна облага, сър?

- Интересен въпрос. Вероятно заради удоволствието да я видите как лети.

Дръмнот като че обмисли това за момент, след което поклати глава:

- Съжалявам, сър, но тук не ви разбирам.

- Ах, вие сте твърда опора в един свят на промените, Дръмнот. Браво на вас.

- Като сме на думата, сър, бих ли могъл да добавя нещо? - изрече тържествено

секретарят.

- Сцената е ваша, Дръмнот.

- Не бих искал да се счита, че не съм си бил купувал собствени кламери, сър.

Харесва ми да притежавам собствени кламери. Така те са си мои. Счетох, че ще е

уместно да ви съобщя това в премерена и неконфронтационна обстановка.

Ветинари се вгледа за няколко секунди в тавана и каза:

- Благодаря ви за откровеността. Да считаме протокола за коригиран и случая за

приключен.

- Благодаря ви, сър.

Площад Сатор беше мястото, където градът ходеше, щом се почувстваше

ядосан, объркан или изплашен. Хора, които си нямаха представа какво става, се

събираха да чуят, какво ще кажат други хора, които също не знаеха нищо, защото

споделеното незнание е увеличено незнание. Тази сутрин хората се събираха на

групички, а някои бяха стъкмили и отборчета, защото е писано, или най-малкото е

надраскано на някоя стена, че където се съберат поне двама души, най-малкото у един

ще се намери нещо за ритане. Консервени кутии и плътно овързани парцалени топки

досаждаха на възрастните по всички краища на площада, но когато Гленда се

приближи, голямата порта на университета се отвори и отвътре излезе Пондър

Стибънс, малко непохватно тупайки в земята една от онези противни кожени топки.

Пльонг! И дрънна тишина от множеството зарязани търкалящи се тенекийки. Всички

очи бяха вперени в магьосника и топката. Той я хвърли на земята и се чу двойно

пльонг! от отскока и в земята. И тогава той я ритна. Вярно, този удар си беше малко

кекав като за удар, но никой на площада никога не е бил ритал каквото и да е и на една

десета по-далече. И ето че всички присъстващи от мъжки пол се впуснаха след нея, водени от прастар инстинкт.

Те победиха, помисли си унило Гленда. Топка, казваща пльонг! , когато другите

казват тряс ... Как да се бориш с такова нещо?

165

Тя се забърза към задния вход. В този свят толкова оплел се, че тя можеше да се

натрапи на мракобесника Тиранин и да си тръгне невредима, на нея и трябваше място, което да си стои стабилно. В Нощната Кухня тя се чувстваше също толкова свойски, колкото и в спалнята си, това беше нейно си място, под нейн контрол. Там тя можеше

да се изправи лице в лице срещу всичко.

На стената до боклукчийските кофи се беше облегнала една фигура, и, кой знае

защо, тя я разпозна веднага, въпреки широкото наметало и шапката нахлупена над

очите. Досега тя не беше срещала никой, който да се отпуска толкова пълно, колкото

Пепе.

- Скив с’а, Гленда, - поздрави я глас из-под шапката.

- Какво търсиш тук? - сопна му се тя.