Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Шарлота от „Вестника” е най-страховитата съставителка на кръстословици за всички

времена, при условие че те всичките са една пасмина. Тя обаче! Абревиатури, четни и

нечетни букви, скрити думи, инвертирани последователности, а сега и тези диагонали!

Как ли успява?

- Вие нали успяхте, сър.

- Само с разгадаването. Което е много по-лесно, - Ветинари вдигна пръст - Това

ще да е същата онази жена, която държи магазинчето за домашни любимци на

Пеликулски стъпала, помнете ми думата. Наскоро не са я споменавали като

победителка. Тя ще да ги съставя.

- Женският ум несъмнено е коварен, милорд.

Ветинари погледна изненадано секретаря си:

- Е да, разбира се. Нали трябва да се оправя с мъжкия. Мисля че...

На една от вратите лекичко се почука. Патрицият се върна към „Вестника”, а

Дръмнот се измъкна от стаята. След като бяха разменени шепнешком няколко думи, секретарят се завърна:

- Както изглежда онази млада жена се е вмъкнала през задната врата чрез

подкупване на стражите, сър. Те приеха подкупа, съгласно вашите постоянни

160

разпоредби, и я поканиха в чакалнята, която тя скоро ще установи, че е заключена. Тя

желае да се види с вас защото, както казва, имала оплакване. Тя е слугиня.

Лорд Ветинари вдигна поглед над горния край на вестника:

- Кажете и, че не мога да и помогна по въпроса. Вероятно би могла да опита, ох, знам ли, с друг парфюм?

- Исках да кажа, че принадлежи към обслужващ персонал, сър. Казва се Гленда

Сладкофасулска.

- Кажете й... - Ветинари се поколеба, след което се усмихна - Ах да, Сладкофасулска. Подкупът за стражите храна ли беше? Може би някакво сладкарско

произведение?

- Правилно, сър! По едно голямо Сладко дяволче на човек. Бих ли могъл да

попитам как...?

- Тя е готвачка, Дръмнот, а не прислужница. Непременно я поканете.

Секретарят го изгледа с известно недоволство:

- Сигурни ли сте, че е разумно, сър? Аз вече казах на стражите да изхвърлят

сладките.

- Сготвени от една Сладкофасулска? Това би било поругване на изкуството, Дръмнот. Ще се видя с нея незабавно.

- Длъжен съм да ви напомня, че разписанието ви за тази сутрин е пълно, милорд.

- И то доста пълно. Наистина е ваше задължение да ми напомняте това, за което

аз ви уважавам. Но аз се върнах тази нощ чак в четири часа и ясно си спомням, че си

ударих пръста в стъпалата. Аз съм пиян като кирка, Дръмнот, което естествено значи, че кирките са пияни точно колкото мен. Трябва да призная, че изразът не ми е привичен

и че досега не съм мислил за кирките в този контекст, но Муструм Ридкъли прояви

любезността да ме просвети по въпроса. Затова ми позволете за момент да бъда

извинен.

- Е, вие все пак сте Патрицият, сър, - изтъкна Дръмнот - Можете да постъпите, както поискате.

- Много любезно от ваша страна да го кажете, но аз, в действителност, нямам

нужда от напомняне, - каза Ветинари с нещо, което почти сигурно беше усмивка.

Когато строгият мъж отвори вратата, вече беше твърде късно да се бяга. Когато

той каза: „Заповядайте при Негова Светлост, госпожице Сладкофасулска”, вече беше

твърде късно да се припада. Какво ли си беше мислила тя? И дали изобщо беше

мислила?

Гленда последва човека в следващата стая, която беше облицована с дъб, строга

и изобщо беше най-непретрупаният кабинет, който тя беше виждала. Стаята на

средностатистическия магьосник беше толкова гъчкана с всевъзможни неща, че не се

виждаха стените. Тук дори и бюрото беше чисто, като се изключи гърненце с пера за

писане, мастилница, отворен брой на „Анкх-Морпоркски Вестник” и... погледът и

остана прикован към това нещо - чаша с надписа „На най-добрия шеф на света”. Тя

беше толкова не на място тук, че като нищо би могла да е нахлула от друга вселена.

Някой незабелязано постави зад нея стол. Което беше добре, защото, когато

мъжът зад бюрото я погледна, тя скоропостижно седна.

Ветинари потърка основата на носа си и въздъхна:

- Госпожице ... Сладкофасулска, в този дворец има цели стаи пълни с хора, искащи да се видят с мен, и то все могъщи и влиятелни хора, или поне те мислят, че са

такива. И все пак господин Дръмнот имаше любезността да вмъкне в разписанието ми, предреждайки генералния началник на пощите и кмета на Сто Лат, среща с една млада

готвачка с престилка под палтото и заявено намерение, както пише тук, „да я видим ние

161

тая работа”. Това е защото забелязвам, какво не е на мястото си, а вие, госпожице