Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

задоволите с някакъв вид свирка.

И в този момент някой се опита да потупа Ветинари по гърба.

Това стана на забележителна скорост и свърши някак си на още по-висока

скорост, с Ветинари все така седящ си в креслото с халбата си бира в едната ръка и с

китката на мъжа хваната здраво на височината на главата му. Той го пусна и каза:

- Да ви помогна с нещо, господине?

- Абе ти си лор Ветеринари, нал’тъй? Че т’има на пошънските марки.

Ридкъли вдигна поглед. Някои от чиновниците на лорд Ветинари бързаха насам, както и някои от приятелите на прежде(завалено)говорившия, хора, които можеше да се

определят като малко по-трезви от него в дадения момент и точно сега изтрезвяващи с

поразителна скорост, защото ако човек току що е плеснал тиранин по гърба, то това ще

е точно нуждата, в която приятел се познава.

Ветинари кимна на своите хора, които пак се разтвориха в тълпата, след което

щракна с пръсти към един от келнерите:

- Един стол моля, за моя нов приятел.

- Сигурен ли сте? - поиска да се увери Ридкъли, докато някой пъхна стол под

мъжа, който по щастливо стечение на обстоятелствата точно тогава се сриваше на

земята.

- Аз дъ’и кажа, - продължи мъжът - може да кажват че си малко нещо натегач, ма аз дъ ти кажа убаво си го каза ти туй за ритнито’къта. Тоя въргал сегашния в него

нема бъд’ще, мен питай, жнам аз, мен колко ша ме били по тиквата.

- Наистина ли? - прояви любезност лорд Ветинари - А как се казвате?

- Шматков, шър, - отговори човекът.

- А да имате случайно и още някакво име? - поинтересува се Ветинари.

- Дъстуърти, - отговори той, вдигна пръст в нещо като козируване и добави -

Капитан, Нерези Петльова улица.

- А, сезонът не ви потръгна добре, - каза Ветинари - Трябва й свежа кръв на

вашата дружина, особено откакто Джими Уилкинс го тикнаха в Тръшкалника след като

отхапа нечий нос. Напхил ви прегазиха, защото се прекършихте, когато и двамата братя

Гепигрошови наведнъж ги откараха в „Лейди Сибил”, и оттогава вече три сезона сте

затънали в калта. Вярно, всички казват, че Хари Капстик показва много добра форма

откакто го купихте във вторник от Петмезената Мина за две каси Старо Специално

Уинкълово и торба свински дреболии, което хич не е зле като за човек с дървен крак, но няма кой да му окаже подкрепа.

Кръг от тишина се заразпростира около Патриция и полюшващия се Шматков.

Ченето на Ридкъли беше паднало, а чашата бренди на Хенри остана наполовина празна, което е рядка гледка за чаша, намирала се в ръцете на магьосник за повече от

петнадесет секунди.

- Освен това, както чувам, баниците ви оставят много какво да се желае, примерно мъртво, готвено, органично съдържание, - продължаваше Ветинари - Няма

как да спечелите Мелето, ако се вижда с просто око, как баниците ви ходят.

- Мойте м’чета, - заяви Шматков - ша ми най-добрите. Не е тяшна вината, че

онея шрещу тях ша още по-добри. Те прощо нямат шанса да изляжат шрещу такива, дето дъ могът да бият. Те вшеки път ше раждават жа що и двайше прочента, а повече

никой не може да ше раждаде. Ама вие как тъй го жнаете вшичко туй? Ние не е дъ шме

номер едно в лигатъ.

158

- О, аз се поинтересувах, - отговори Ветинари - Убеден съм, че ритнитопката

много прилича на живота.

- Тъй ши е, шър, има го т’ва нещо. Даваш сичко от шебе си, а пошле някой те

рита в чатала.

- В такъв случай горещо ви препоръчвам да обърнете внимание на нашата нова

ритнитопка, - предложи Ветинари - където решаващи са бързината, умението и

мисълта.

- Ъхъ, тъй де, тея аж ги мога, - каза Шматков и точно в този момент се срути от

стола си.

- Има ли горкият човек някакви приятели тук? - обърна се към тълпата

Ветинари.

В която се прояви известна нерешителност по въпроса, дали в този момент е

разумно да си приятел на Шматков или не.

Ветинари повиши глас:

- Не искам нищо повече от това, двама души да го отнесат до дома му. Бих

желал също да го сложат да спи и да се погрижат да не му се случи нищо лошо.

Вероятно не би било зле да останат с него и до сутринта, защото като се събуди, той не

е изключено да се опита да извърши самоубийство.

„Светли Бъднини за Ритнитопката”, пишеше във „Вестника”, когато Гленда го

взе сутринта. Какъвто им беше навика, когато съобщаваха някаква новина, която

смятаха за особено важна, заглавието беше последвано от още две, с по-малък шрифт:

„Ритнитопковци се Подписват за Новата Игра”, а още по-отдолу, с още по-малък