Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Ето значи какво било. Като че покрай цялата мътилка никой не беше забелязал, как посред захаросаните благинки за миг проблясна острието на бръснача. Правила, а? -

мислеше си Гленда. Какви пък са тия нови правила, а? Аз изобщо не знаех, че имало

правила. Да, но човекът на лорд Ветинари, кой го знае него пък какъв е, тихичко

обикаляше масите и оставяше по няколко листа хартия пред всеки мъж.

Тя си спомни как се беше шашнал Столоп само от един пощенски плик. Някои

от тях поне не може да не могат да четат, нали? Но колцина от тях ще могат да четат

точно сега ?

Негова Светлост обаче не беше свършил:

- И последно, господа, бих искал внимателно да прочетете и да подпишете

екземплярите от правилата, които ви раздаде г-н Дръмнот. А сега, доколкото знам, 156

Архиканцлерът и колегите му ви канят във Всекинощната стая на пури и, както

подразбрах, изключително рядък сорт бренди!

Е, това направо ще ги довърши, нали? Ритнитопковците бяха навикнали на

просто бира. Е, да сме честни, те бяха навикнали на купища просто бира. И все пак, ако

Гленда я биваше да съди за тези работи, а нея много я биваше да съди, сега те ще са

още малко и мъртво пияни. Е да де, някои закалени капитани можеха някое време да

стоят изправени докато са си, технически погледнато мъртво пияни. А няма нищо по

смущаващо от това да видиш някой мъртво пиян, освен ако е мъртво пиян, който все

още си стои изправен. А да се чуди човек: капитаните бяха от онзи вид хора, които

обръщат халби на екс, могат да изкарат на оригване Националния Химн и да огъват

железни пръти със зъбите си или доли със зъбите някой друг. Е да де, по ученето може

и да не ги биваше много, ама защо трябваше да са толкова тъпи?

- Я ми кажете, - продума на Ветинари Ридкъли, докато гледаха как гостите се

изнизват с полюшване - вие ли бяхте зад откритието на амфората?

- Нали се познаваме от известно време, Муструм, - отвърна Ветинари - и, както

знаете, аз не бих ви излъгал, - тук той замалко като че се замисли - Добре де, разбира се

бих ви излъгал при подходящи обстоятелства, но в дадения случай мога искрено да ви

уверя, че откритието на амфората и за мен дойде като изненада, колкото и приятна да

беше. Фактически аз предположих, че вие, господа, сте сторили нещо по въпроса.

- Ние дори не знаехме, че има такава, - каза Ридкъли - Лично аз смятам, че тук

има пръст религията.

Ветинари се усмихна:

- Е да, разбира се, класически случай, боговете играят с хорските съдби, така че, предполагам, няма причини това, което играят, да не е ритнитопка. Ние играем и с нас

си играят и най-доброто на което можем да се надяваме, е да го сторим със стил.

Въздухът във Всекинощната стая можеше да се реже и с нож, стига само някой

да можеше да намери нож. Или да го хване както трябва, ако го намери. От гледна

точка на магьосниците това си беше нормално, но докато немалко капитани вече ги

извозваха в ръчни колички, предвидливо разположени тук по-рано вечерта, оставаха и

достатъчно изправени посетители за да произведат влажна и задушна глъчка. В едно

пропуснато от общото внимание ъгълче Патрицият и двамата архиканцлери си бяха

намерили място, където можеха да отмарят в дълбоките кресла без никой да ги

безпокои, а и да решат някои въпросчета.

- Знаете ли, Хенри, - обърна се Ветинари към бившия Декан - Мисля, че идеята

да поемете съдийството над мача би била много добра.

- Хайде сега! Аз пък мисля, че това ще е страшно несправедливо, - възрази

Риккъли.

- Но към кого?

- Ами, ъ, - отвърна Ридкъли - Може да изникне въпросът за съперничество

между магьосниците.

- Обаче от друга страна, - гласът на Ветинари беше самата гладкост - би могло

също така да се каже, че, по политически причини, друг магьосник би бил

заинтересуван да не се допусне негов събрат по архимагьосничество да бъде видян

надигран от хора, които независимо от често изумителните им дарби, умения, качества

и биографии, все пак биват скупчвани в общата категория „обикновени хора”.

Ридкъли вдигна много голяма чаша бренди приблизително в посока към края на

вселената и рече:

- Аз имам пълна вяра в моя приятел Хенри. Ако не друго, по пълнотата него го

бива.

157

- О, не е честно! - ревна Хенри - Един едър мъж може и да е доста бързоног. Има

ли някаква възможност да нося отровния кинжал?

- В тези модерни времена, - отговори Ветинари - уви, ще се наложи да се