Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

се чува и за радост на зрителите му разтърси ръката.

- Браво, господин Лут. Само един въпрос: това не беше магия, иначе щяхме да

разберем, тогава значи как го направи?

- Основата беше джуджешка алхимия, сър. Нали знаете, онзи вид, който работи?

Така те запалват големите свещници в пещерите под Шибън. Аз реконструирах метода

посредством експерименти и анализ. Фитилите на всички свещи са свързани чрез

мрежа от черни памучни нишки, които се терминират в един единствен конец, който в

152

тази Зала почти не се вижда. Нали разбирате, нишките са накиснати в разтвор на

вещество, което в сухо състояние гори извънредно бурно, но също толкова

краткотрайно. Моята леко модифицирана формула гори значително по-бързо дори и от

него, превръщайки цялата нишка в чист газ. Напълно безопасно е. Обработени са само

върховете на фитилите на свещите, така че те горят по нормалния за тях начин.

Вероятно ще ви е интересно, сър, че пламъкът се движи толкова бързо, че по човешка

мяра е съвсем мигновено. Със сигурност по-бързо от двадесет мили в секунда, според

моите изчисления47.

Ридкъли беше много добър в безизразните изражения. Не можеш редовно да

имаш работа с лорд Ветинари без да си способен да вкамениш лицето си на мига само

щом пожелаеш. Но точно в този момент не му се наложи да се старае.

Лут го погледна разтревожено:

- Провалих ли се в опита си да струвам, сър?

- Какво? А. Ами, - лицето на Ридкъли се смекчи - Великолепно постижение, Лут.

Браво! Ъ, откъде намерихте съставките?

- О, долу в подземията има стар алхимичен кабинет.

- Хъммм. Е, още веднъж ви благодаря, - каза Ридкъли - Но като глава на този

университет ще ми се наложи да ви помоля, да не говорите с никого за вашето

изобретение, докато не обсъдим въпроса още веднъж. А сега, ще трябва да се върна към

текущите събития.

- Не се безпокойте, сър, ще се погрижа да не попадне в неправилни ръце, - увери

го Лут и запраши нанякъде.

Само че, разбира се, именно твоите ръце са неправилните, помисли си Ридкъли

докато се връщаше на масата.

- Впечатляващо представление, - изкоментира Ветинари, когато Ридкъли пак

седна - Правилно ли предполагам, Муструм, че споменатият от вас господин Лут е, тъй

да се каже, самият господин Лут?

- Точно така. Много свестен тип.

- И му позволявате да се занимава с алхимия?

- По негова собствена инициатива, струва ми се.

- И през цялото това време той стоеше съвсем наблизо?

- Много е усърден. Проблем ли има, Хевлок?

- Не, не, никакъв, - увери го Ветинари.

Представлението наистина си го биваше, Гленда определено го хареса, но

докато го гледаше, усещаше забит в нея погледа на Г-жа Уитлоу. Теоретически

погледнато скорошните действия на Гленда по-късно щяха да и донесат един друг вид

пламенна сцена, но това нямаше да се случи, нали така? Тя беше изхвърлила невидимия

чук. Но я безпокояха едни други, макар и не толкова лични въпроси.

Колкото и тъпи, глупави и смотани да бяха някои от съседите и, както винаги, тъкмо нейна работа беше да защитава техните интереси. Бяха ги захвърлили в свят, който те не разбираха, така че тя трябваше да им го разбере вместо тях. А си помисли

за това, защото докато обикаляше покрай масите, можеше да чуе едно отчетливо дрън-

дрън, а пък и май известно количество от сребърните прибори на масите ги беше

хванала липсата. След като някое време понаблюдава зорко процеса, тя пристъпи до

гърба на г-н Столоп и, без много да се церемони, измъкна от джоба на сакото му три

сребърни лъжици и една вилица, и тя сребърна.

47 бел.прев.: Не може да не повярваме на Лут, че процесът е съвършено безопасен и че няма как да стане

„бум”, но все пак интересно е, че на кръглия свят процесът, при който едно твърдо вещество гори

толкова бързо, че почти мигновено се превръща изцяло в газ, е известен под името „детонация”.

153

Той се извърна рязко и имаше приличието като я видя, че е тя, да си даде

засрамен вид. На Гленда не и се наложи да си отваря устата.

- Ма те са толкова много, - запротестира той - Че на кой са му изпотрябвали

сичките тея ножове и вилици?

Тя бръкна в другия му джоб и извади три сребърни ножа и една сребърна

солница.

- Ама няма лошо, тея си имат купища, - бореше се Столоп - Няма да усетят една

две само, я.

Гленда го изгледа. Дрънченето на прибори изчезващи от масите за известно

време беше станало макар и малка, но забележима част от общия звуков фон. Тя се