Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Тук става дума за силите на злото!

- Г-н Архиканцлир, аз виждам зло, когато се погледна в огледалото си за

бръснене. Философски погледнато, то е правилно разпределено из цялата вселена, явно

за да подчертае съществуването на доброто. Изглежда, че с това тази теория не се

изчерпва, но аз всеки път избухвам в смях като стигна до тази точка. Да приема ли

значи, че вие стоите зад идеята да се изпрати експедиционен корпус в Далечния

Юбердалд?

- Разбира се! - подтвърди бившият Декан.

- По-рано вече е имало опит в тази насока. Преди това е имало още два опита.

Откъде ли се е появила тази склонност на военната мисъл да кара иначе разумни хора

отново и отново да опитват с голяма жар нещо, което се е провалило преди.

- Те не разбират от друго освен от сила. Би трябвало да знаете това.

- Спрямо тях не е било използвано нищо друго освен сила, Архиканцлер Хенри.

Освен това, ако те са, както твърдят някои, само зверове, то те изобщо не разбират

нищо, обаче ако, както съм убеден аз, те са разумни същества, то и от нас самите

непременно ще се изисква известно разбиране.

Патрицият отпи малко от бирата си и продължи:

- Тази случка, господа, съм я разказвал на малцина и подозирам, че никога

повече няма да я разказвам, но един ден, докато бях малък, по време на ваканция в

Юбервалд се разхождах по брега на един поток и видях видра с малки. Много

симпатична гледка, както съм сигурен че ще се съгласите, и както ги гледах, майката се

гмурна в потока, хвана тлъста сьомга и я извлече на един наполовина потопен дънер.

151

Докато я ядеше, още жива разбира се, разпори корема й и до днес си спомням сладката

розовина на нейния пръснал се наоколо хайвер, за най-голямо удоволствие на малките

видрички, които се впуснаха през главите на другарчетата си да се наситят с това

лакомство. Едно от чудесата на природата, господа: майка с дечица обядва майка с

дечица. Точно тогава за пръв път научих нещо за злото. То е вградено в самото естество

на вселената. Всеки един свят се гърчи от болка. В случай че има върховно същество, казах си аз тогава, всички ние сме длъжни морално да се издигнем над неговото ниво.

Двамата магьосници се спогледаха. Ветинари се беше взрял в дълбините на

халбата си с бира и те бяха доволни, че не знаеха, какво ли вижда вътре.

- На мен ли ми се струва или тук е доста сумрачно, - спомена Хенри.

- Майчице, да! Съвсем забравих за люстрата! - възкликна Ридкъли - Къде е

господин Лут?

- Тук, - откликна Лут, значително по-отблизо отколкото би предпочел Ридкъли.

- Защо си тук?

- Казах, че ще бъда готов в момента, когато ви дотрябвам, сър.

- Какво? Ах да, разбира се, че го спомена, - дребничък, учтив и изумително

услужлив, мислеше си междувременно Ридкъли, изобщо няма от какво да се безпокои

човек... - Е, тогава ни покажете, как се палят свещи, господин Лут.

- Има ли някаква възможност да гръмнат фанфари, сър?

- Съмнявам се, млади момко, но аз ще въдворя тишина в Залата.

Ридкъли взе лъжичка и дрънна с нея по края на винената си чаша в осветения от

вековете обичай казващ „Чуйте, хора, аз се опитвам много тихо да вдигна силен шум!”, който винаги успешно е убягвал от вниманието на следгощавъчните витии още от

изобретяването на чашите, лъжиците и банкетите насам.

- Господа, моля ви за тишина, тръпнеща в очакване, последвана от възторжени

аплодисменти за запалването на люстрата!

Тишината настъпи.

След като краткотрайна вълна аплодисменти беше последвана от още тишина, хората се заизвъртаха в столовете си за да виждат по-добре нищото, което не се

виждаше.

- Бихте ли поразпалили лулата си, след което бихте ли ми я дали, сър? - помоли

Лут.

Ридкъли сви рамене и стори, както го помолиха. Лут взе лулата, вдигна я във

въздуха и...

Какво точно се случи? Това беше тема на разговори още много дни наред. Дали

червеният пламък излезе от лулата, или се спусна от тавана или пък просто изригна от

стените? Сигурно беше само, че тъмнината изведнъж беше пресечена от огнени

зигзаговидни черти, след миг загаснали и оставили тотална чернота, която се проясни

като небе при изгрев, когато всяка свещ до последната едновременно се запали в

съвършен унисон.

Когато се надигнаха ръкоплясканията, Ридкъли хвърли един поглед през масата

накъм Пондър, който размаха тавмометъра си, поклати глава и сви рамене.

Тогава Архиканцлерът се обърна към Лут, заведе го по-далече от масана та да не