Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

надвеси над него докато не стигна на два-три пръста от лицето му.

- Г-н Столоп, чудя се, дали пък точно за това не ви дебне лорд Ветинари, а? -

лицето му пребледня и тя кимна - Нали схващаш.

И мълвата бързо се разпространи. Като се отдалечаваше, Гленда с

удовлетворение дочу зад гърба си, разпространяващо се все по-нататък по масите, допълнително дрънчене, издаващо как сребърните прибори минават от отлив към

прилив обратно по масите. Навред по масите те звънкаха като мънички звънчета на

феички.

Гленда се усмихна наум и се втурна да се осмелява на всичко. Или поне на

всичко, на което се осмеляваше да се осмелява.

Лорд Ветинари се изправи. Поради някаква необяснима причина той нямаше

нужда от фанфари. Нито от „Бих ли могъл да ви помоля за вашето внимание”, нито от

„Направете ми услугата да ме изслушате”, нито от „Внимание”. Той просто се изправи

и шумът стихна.

- Господа, благодаря ви, че дойдохте тук и ми позволете да благодаря на

Архиканцлер Ридкъли за неговото щедро гостоприемство тази вечер. Бих искал да

използвам тази възможност да уталожа безпокойството ви. Виждате ли, носи се слух, че съм бил против играенето на ритнитопка. Нищо не е по-далече от истината. Аз съм

твърд привърженик на традиционната игра ритнитопка и, в действителност, бих бил

щастлив тя да излезе от жалкото си заточение в задните улички. Нещо повече, макар че

знам, че вие имате график за вашите срещи, аз лично предлагам да се организира лига

на, така да се каже, най-изявените и стари отбори, които да се съревновават доблестно

помежду си за златна купа...

Надигнаха се приветствени възгласи, лъхащи на бира.

- ... или, може би трябваше да кажа по-точно, златообразна купа...

Повече приветствени възгласи и повече смях.

- ... по модела на наскоро откритата древна амфора известна като

„Единоборството”, който, сигурен съм, всички сте видяли?

Масово подсмиване.

- А ако не сте, то жените ви със сигурност са я видяли.

Тишина, последвана от цунами от смях, което, като повечето прибойни вълни, беше побеляло от пяна.

Гленда, промъкваща се между сервитьорките, беше едновременно смаяна и

възмутена, от което в душата и стана бая тесничко, и се зачуди... И така, той е замислил

нещо. И те ще го лапнат ведно с бирата.

- Това досега не съм го виждал, - проговори до нея един виночерпец.

- Какво не сте виждали?

- Негова светлост да пие. Та той дори и вино не пие.

Гленда се вгледа в слабата му черна фигура и много внимателно произнесе: 154

- Като казахте, че не пие вино, дали имахте предвид, че не пие вино, или че не

пие ... вино ?

- Мамка му, той изобщо нищо не пие. Нищо друго не съм казал. Това е лорд

Ветинари, бе жено. Той си има уши навсякъде.

- Аз виждам само две, но той, някак си, е доста красив.

- Да бе, да, дамите го харесват, - сервитьорът изсумтя - Всички знаят, че той си

има вземане даване с оная вампирка от Юбервалд. Нали знаете? Онази дето измисли

Въздържателската лига? Вампирите дето не лочат кръв? Ехей, това пък какво е...?

- Нека никой не си въобразява, че аз съм единственият желаещ да видя по-добро

бъдеще за тази велика игра, - говореше Ветинари - Тази вечер, господа, ще видите

ритнитопка, ще чуете ритнитопка, а ако не се снишите навреме, господа, не е

изключено и да усетите ринтитопка в главите си. И, за да дам видима представа за

бракосъчетанието между ритнитопката от миналото и, смея да се надявам, на бъдещето, ви представям първия отбор на Невиждания университет... Академик Невиждан!

Свещите угаснаха, всичките наведнъж, дори и тези високо на голямата люстра.

Гленда мярна само бледи призраци на пушек вдигащ се към тавана. До нея Лут започна

полугласно да брои. Едно, две... Като стигна до три, свещите откъм далечния края на

Залата лумнаха и осветиха Тревор Младонадеждов, греещ с най-заразителната си

усмивка.

- Здрасти на всички, а и на вас, ваша светлост. Ей, какви сте ми само баровци, -

приветства той Залата и когато те колективно стаиха дъх, той си извади тенекийката, пусна си я на крака, ритна я на рамото си, откъдето тя се претъркули зад врата му през

другото му рамо и кацна на ръката му - В началото хората ритали каманаци. Което си е

пълна тъпотия. После опитали с черепи, да ама тях първо трябва да ги вземеш от

хората, а това довело до бой...

До Гленда Лут тихо броеше...

- А сега се оправяме с онова на което му викате топка, - продължаваше Трев, а