Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

тенекийката се търкаляше ли търкаляше нагоре-надолу по него - Да ама тя не е голяма

работа, щото си отвсякъде просто един пън. За да я ритнеш ти трябват големи яки

ботуши. Бавна е. Тежка е. Живец няма в нея, а ритнитопката, господа, си иска живец...

Вратата от другата страна на Залата се отвори и влезе бегом Бенго Макарона

дриблиращ с новата топка. Нейното пльонг-пльонг оттекна из залата. Някои от

ритнитопковските капитани бяха станали на крака протягайки врътове за да видят по-

добре.

- А със старата топка няма как да направиш ей това, - обяви Трев и се хвърли на

земята, а Макарона с едно единствено балетно движение запрати топката свистяща

между масите като побеснял стършел.

Някои сцени не е съдено да бъдат изпитани, а могат да бъдат само припомнени, зещото стават прекалено бързо за непосредствено възприятие, така че Гленда прегледа

последователността на събитията на вътрешния екран на ужасения си спомен. Ето ги

двамата архимагове и Тиранинът на града, гледащи с вцепенен интерес фучащото към

тях вихрено кълбо, влечащо подире си ужасяващи последствия, и ето че като че ли от

нищото се издига Библиотекарят и го спира посред въздуха с ръка като лопата.

- Ей т’ва сме ние, народе. И излизаме на първото отборче, дето ни дойде на

Хиподрума в събота в един часа. Ще тренираме из целия град. Ако щете, включвайте

се. И нема да се плашите, ако си немате топки! Ние шъ ви дадеме!

В този момент свещите изгаснаха, което си беше добре, защото не е лесно да се

буйства на тъмно. Когато пламъците пак лумнаха по същия призрачен начин, по всички

маси се вихреха викове, спорове, смях и дори, тук таме, дискусии. Прислугата пък

тихичко ги обикаляше с още пиене. Което все не свършваше, отбеляза си Гленда.

155

- Какво пият те? - прошепна тя на най-близкия сервитьор.

- Старо Специално Уинкълово, Собствения Резерв на Вълшебника. Върха на

сладоледа е.

- Ами Негова Светлост?

Той се подсмихна:

- Ха, чудна работа, и някои от тях ме питаха същото. Същото като гостите пие.

Налято от същите бутилки, също като за всички други, така че е... - той замлъкна.

Лорд Ветинари отново беше станал на крака.

- Господа, кой из сред вас ще приеме предизвикателството? Няма нужда да е

Мътни Извор или Кукличките, няма нужда да са Шункарите, стига само да е отбор, господа. Академик Невиждан ще посрещне най-добрите от вас, в най-добрите традиции

на спортсменството. Определих датата на срещата за в събота. Що се отнася до

Академик, можете да гледате тренировките им, а Господин Стибънс в случай на нужда

ще ви съветва. Мачът ще е честен, господа, тук имате моята дума, - той направи пауза -

Споменах ли, че когато я представят, много близката до златно купа ще бъде пълна с

бира? Идеята е много популярна, както ми се струва, и предричам, че за приличен

период от време златната купа ще остане доста чудодейно пълна с бира, колкото и да

бъде пито от нея. За това ще се погрижа лично.

И това също беше посрещнато с възторжен рев. Гленда й стана срам за мъжете, но също и яд. Направо ги водеха за носа. Или, по-право, за бирата.

На Ветинари не му трябваха бичове и стеги. Без нищо друго освен Старото

Специално Уинкълово, Собствения Резерв на Вълшебника той ги хваща и ги води

където си иска като стадо малки агънца... че и не изостава от тях по бири. Това пък как

го успява? „Ей, гледайте ме, хора, какъв съм народен, съвсем като вас”, - казва им той, да, ама изобщо не е като тях. Те няма като него просто да убият... тя попридържа

мисълта си, колкото да се сети за някои от онези улични боеве, когато кръчмите

залостваха врати, и добави: и да им се размине ей така.

- Моят приятел Архиканцлерът току що ми съобщи, че Академик Невиждан по

никакъв начин няма да прибягва до магия! Няма съмнение, че никой не иска да види

отбор жаби!

И тази жалка шега беше посрещната с всеобщ смях, но чистият факт беше, че

точно сега те биха се смяли и ако им покажеха пазарска торбичка.

- Това ще бъде истински мач, господа, без трикове, само майсторство, - гласът

на Патриция пак стана рязък - И като стана дума, постановявам нов свод от правила, базирани на толкова наскоро откритите свещени и традиционни правила на ритни-

топка, но включващи и много от по-познатите използвани в по-нови времена. Постът на

рефера е учреден с цел съблюдаване на правилата. Трябва да има правила, приятели

мои. Трябва. Няма игра без правила. Няма правила, няма игра.