Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

шрифт „Бум на Нови Топки”.

За смайване и смут на Гленда, Жулиета все още беше на първа страница, с по-

малка картинка от вчерашната и заглавието „Мистериозна красавица изчезва”, под

което се казваше просто, че никой не бил виждал тайнствения модел Бижу от нейния

дебют (Гленда си набеляза тази дума за проверка в речника) преди два дни насам.

Значи да не намерят някого било, моля ви се, новина? Както и да е, тя беше учудена, че

се намери място дори и за това, защото повечето от първата страница беше посветено

на ритнитопката, но „Вестникът” обичаше да започва по някоя друга история на

предната страница, а после, тъкмо когато на човек му станеше интересно, да те

отпраща някъде на страница 35, където историята издъхва в забвение някъде зад

кръстословицата и постоянната реклама за ортопедични бандажи.

Уводната статия на следващата страница беше озаглавена „Едно на нула за

Ветинари”. Гленда обикновено изобщо не четеше уводните статии, защото не може

всеки път да си готова да срещнеш думата „съответно” в статия от 120 думи.

Тя зачете предната страница, отначало унило, после с нарастващ гняв. Ветинари

ги беше изиграл. Напива ги, моля ви се, а глупаците му с глупаци подписват

предателството на тяхната ритнитопка и замяната й с бледото й подобие скалъпено в

двореца и университета. Разбира се, като се замислиш, не е чак толкова просто.

Налагаше й се да признае пред себе си, че ненавижда простотията на настоящия спорт.

Мразеше идиотските побоища и безмозъчното блъскане, но тази омраза си беше нейна.

Хората сами си го бяха направили и, колкото и глупаво и калпаво да беше, си беше

тяхно. И ето че важните клечки пак се бъркаха където не им е работата и се

прехласваха по това, колко прекрасно било. Старата ритнитопка щеше да бъде

забранена. Поредното скрито острие във високоалкохолния коктейл на лорд Ветинари.

Тя също така хранеше дълбоки подозрения относно амфората, чието

изображение, кой знае защо, все още се мъдреше на масата й. След като онова, което се

твърдеше, че било оригиналните правила, беше написано на древен език, то как ще

159

може някой друг освен някой тузар да каже, какво точно пише? Тя прехвърли набързо

описанието на новите правила. Някои от правилата на старата улична ритнитопка бяха

оцелели там като някакви чудовища от отминала ера. Тя разпозна любимото си: че

топката се счита за топка. Топката е онази топка, с която е играно в качеството на топка

последователно от трима играчи, и оттогава нататък тя е топката. Много и беше

харесало първия път като го беше прочела заради пълното безумие на формулировката.

Явно е било въведено един ден преди векове, когато при злополучен инцидент с

отрязана глава, тя някак се търкулнала на полето и неусетно заменила предишната

топка, която пък била скрита от падналото върху нея тяло, към което по-рано била

принадлежала главата. Такова нещо някак си остава в паметта, особено при условие, че

след мача победният гол бил зачетен на собственика на главата.

Това правило и още няколко като него бяха оставени като паметници на

отминало величие посред списъка от разпореждания на лорд Ветинари. Шепа жестове

към старата игра, като някаква милостиня към общественото мнение. Не бива да му се

позволява тази работа да му се размине. Само защото той е тиранин и може когато му

скимне да уреди убийството на практически всекиго, не означава, че народът трябва да

се държи, сякаш го е страх от него. Всъщност тя още не беше докрай уточнила

позицията си, но това да се погрижи на лорд Ветинари да не му се размине, изведнъж

беше станало страшно важно. Право на народа си беше да решава, кога да е прост и

назадничав. Не им е работата на разни важни клечки да казват на народа, какъв да бъде.

Много решително тя наметна палтото си над престилката и, след минутен

размисъл, взе от бюфета си две Сладки Дяволчета. Както казват, благо сладко понякога

и желязна врата отваря.

В Продълговатия кабинет личният секретар на Патриция си погледна

хронометъра.

- Боя се, че времето е петнадесет секунди под личния ви рекорд, милорд.

- Което доказва, че силното пиене удря в главата, - промърмори строго

Ветинари.

- Подозирам, че за това едва ли са нужни още доказателства, - забеляза Дръмнот

с тънката си секретарска усмивка.

- От друга страна, ако трябва да сме честни, длъжен съм да призная, че тази