Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Сладкофасулска, не сте на мястото си. Какво искате?

- Кой ви е казал, че искам нещо?

- Всички искат нещо, когато са при мен, госпожице Сладкофасулска, дори то да

е, самите те да са на друго място.

- Добре де! Снощи вие напихте всичките капитани и ги накарахте да подпишат

онази хартия във вестника!

Погледът му изобщо не потрепна. Това беше много по-лошо от, ами от всичко

друго.

- Млада госпожице, пиянството носи равенство на човечеството. То е

окончателната демокрация, стига да ви харесват подобни неща. Пияният просяк е също

толкова пиян колкото един лорд, и обратното. Случвало ли ви се е да забелязвате, че

всички пияници се разбират взаимно, независимо колко пияни са и колко различни

могат да са матерните им езици? Да приема ли, че сте роднина на Августина

Сладкофасулска?

Този въпрос, след всичката тази възхвала на пиянството, я цапардоса между

очите и пръсна мислите и напосоки.

- Какво? О. Да. Точно така. Тя беше баба ми.

- И като млада беше готвачка в Гилдията на Наемните убийци?

- Точно така. Тя все се шегуваше, как не им позволявала... - тя бързо се спря, но

Ветинари завърши изречението вместо нея:

- ... да използват нейните торти за да отравят хора. Ние пък всеки път й се

подчинявахме, защото, както несъмнено знаете, госпожице, никой не иска да ядоса

една добра готвачка. Тя все още ли е с нас?

- Почина преди две години, сър.

- Но след като вие сте Сладкофасулска, предполагам, че сте се сдобили в замяна

с няколко други баби? Баба ви винаги е била стожер на общността, а и все на някого

трябва да носите всичките онези лакомства, нали?

- Това няма откъде да го знаете, само налучквате. Но сте прав, те са за

възрастните жени, които си нямат кой да се грижи за старините им. Както и да е, те са

си от полагащото ми се.

- О, разбира се. Всяка работа си върви с някои малки облаги. Ето, не бих и

очаквал Дръмнот да си е купил и един кламер през живота си, а, Дръмнот?

Секретарят, подреждащ книжа някъде на заден план, изкара една бледа

усмивчица.

- Вижте сега, аз прибирам само остатъци... - започна Гленда, но Ветинари я спря

с махване на ръка.

- Вие сте тук заради ритнитопката, - каза й Ветинари - Бяхте на снощната вечеря, обаче университетът предпочита сервитьорките да са дългокраки, а аз забелязвам

подобни неща. Поради което предположих, че бяхте там по ваша работа без да

занимавате с въпроса вашето началство. Защо?

- Вие им отнемате тяхната ритнитопка!

Патрицият събра пръстите на двете си ръце и опря брадичката си на тях докато я

наблюдаваше.

Опитва се да ме притесни, помисли си тя. И успява, ох, успява.

Ветинари запълни тишината:

- Баба ви имаше навика да мисли вместо хората. Тази черта явно се предава в

рода, и то все по женска линия. Всеки път способни жени, шетащи в свят, където

всички останали са като че на седемгодишна възраст и постоянно се спъват и падат

докато играят, а тези жени ги вдигат и гледат как те пак хукват по същия начин.

162

Предполагам, че управлявате Нощната Кухня? В голямата има твърде много хора. Вие

искате територии, които да можете да контролирате, извън непосредствения обсег на

всякакви глупци.

Ако беше добавил „Прав ли съм?” като някакъв дърдорко просещ си

аплодисменти, тя щеше да го намрази. Но той като че четеше направо от вътрешността

на главата й, така спокойно и делнично. Трябваше да се сдържа да не потръпне, защото

всичко беше вярно.

- Не отнемам нищо от никого, госпожице Сладкофасулска. Аз просто променям

игралното поле, - продължи той - Какво му е майсторството в блъскащата се натясно

гмеж? Така не се постига нищо друго освен изпотяване. Не, трябва да се движим

напред, към новото. А новините, както знам, се движат напред с мен. Капитаните, несъмнено, ще стенат и охкат, но те също така остаряват. Да умреш посред игра може и

да е романтична идея, докато човек е млад, но като поостарее, в главата го удрят и по-

телесни неща от разни романтични идеи. Те знаят това, независимо, че не го признават, така че, въпреки че ще протестират, ще се погрижат това да не отиде твърде далече.

Фактически аз не само че не отнемам, а им давам много нещо. Одобрение, признание, стабилна репутация, златообразна купа и шанса да запазят каквото е останало от зъбите

им.

След всичко това тя не можа да се сети за нищо повече от:

- Да де, но вие им извъртяхте номер!

- Нима? Никой не ги е принуждавал да пият без мяра, нали?