Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- И тя ще се храни редовно и прилично и няма да я лишавате от полагащия се

нощен сън, - продължи Гленда.

Пепе кимна, макар че тя подозираше, че тези идеи му бяха чужди.

- И ще и се плаща, - добави тя.

- Ще делим с нея приходите, ако работи изключително за нас, - обеща Пепе -

Мадам искаше да обсъди с теб това.

- Да, някой може да поиска да и плати повече от вас, - забеляза Гленда.

- Леле, леле. Как бързо се учим. Не се и съмнявам, че за Мадам ще е голям кеф

да си говори с теб.

Жулиета ги гледаше все още в просъница.

- Искаш от мен да се върна в модната къща?

- Нищо не искам от теб, - заобяснява Гленда - Ти решаваш, ясно? Само ти

решаваш, но все пак ми се струва, че останеш ли тук, това което ще правиш, ще са най-

вече баници.

- Е, не само баници, - възрази Жулиета.

- Добре де, вярно, също така и сладкиши, бъбъл-енд-скуик и деликатеси асорти

за късно през нощта, - склони Гленда - Но се сещаш, какво имам предвид. От друга

страна можеш да ходиш да показваш всичките онези шикозни дрешки и да обиколиш

купища шикозни места далече-далече от тук, да срещнеш много нови хора и през

цялото това време да знаеш, че ако всичко се разбичка, пак ще има къде да бачкаш.

- Ха, ей това е гот, - обади се Пепе, който беше намерил още една бутилка.

- Аз наистина искам да ида, - реши Жулиета.

- Тогава върви още сега . Ама наистина още сега , или най-малкото веднага щом

той си изпие кетчупа.

- Но тряа да ида да си зема партакешите!

Гленда бръкна в жилетката си и извади бордово-червено книжле с печата на

Анкх-Морпорк изкаран в златно отгоре.

- К’во е това? - попита Жулиета.

- Банковата ти книжка, - разясни Гленда - Твоите пари са насигурно в банката и

можеш да си ги вземеш когато си поискаш.

Жулиета запрехвърля банковата книжка от ръка в ръка.

- Ненъм дали някой от наште досега изобщо е бил в банка, освен Чичо Джефри, а него го гепиха още преди да се е прибрал в къщи.

- Трай си за това. Не се връщай вкъщи. Купи си много нови неща. Оправи си

всичко и чак след това може да минеш през вкъщи и да се видиш с татко си и

останалите. Работата е там, че не тръгнеш ли веднага, винаги ще се тормозиш, че не си

го направила. Важното обаче е да тръгнеш веднага. Давай. Излизай. Пробивай. Направи

всичко онова, което и аз е трябвало да направя.

- Ами Трев? - сети се Жулиета.

Гленда се замисли.

- Как вървят нещата с теб и Трев? Видях ви как приказвахте снощи.

- Че к’во, приказките да не са забранени? - премина в отбрана Жулиета - То и без

друго той само ми каза, как щял да ходи да си намери по-добро бачкане.

- Какво? - изуми се Гленда - Толкова години откакто го познавам, той и един ден

не е работил като хората.

- Той каза, че шъ ходи да си намери нещо, - повтори Жулиета - Казва, че Лут му

казал така. Казва, че Лут му казал, че щом Трев открие кой е Трев, нали, той щял, нали, 169

да разбере какво може. И тогава аз му казах, че той е Тревър Младонадеждов, а той каза

че, знаеш ли, много съм му била помогнала.

Пада ми се, а? - каза си наум Гленда. Говоря за променяне и развитие, така че

трябва да призная, че и той също може да се промени. На глас тя каза:

- Ти решаваш. Само ти решаваш, само гледай да не си дава воля на ръцете.

- Той никога не си дава воля на ръцете, - отвърна Жулиета - Което е леко

смахнато. Нито веднъж не ми се наложи да го сритам с коляното в онуйката, ама нито

веднъж.

Откъм Пепе, който току-що беше открил соса Уау-уау, се чу задавен смях.

Шишето беше почти празно, а теоретично, той трябваше да е останал без стомах.

- Ама нито веднъж ли? - втрещи се от тази неестествена история Гленда.

- Не, беше все много учтив и съвсем мъничко тъжен.

Това значи, че е замислил нещо, намеси се вътрешното аз на Гленда. Тя самата

каза:

- Е, ти решаваш. Тук не мога да ти помогна, но не забравяй, коляното си е пак с

тебе.

- Ами какво...? - започна Жулиета.

- Виж какво, - прекъсна я твърдо Гленда - или ще тръгнеш незабавно да видиш

света, да спечелиш купища пари, снимката ти да е по всички вестници и всички

останали неща, по които знам, че много си падаш, или ще трябва сама да се оправяш с

всичко.

- Някое време още ще сме тук, - намеси се Пепе - Знаеш ли, този сос ще е чудо с

мъничко водка. Това ще му даде малко пикантност. Малко искра. Като се замисля, с

много водка ще стане още по-добре.

- Но аз го обичкам! - проплака Жулиета.

- Е добре тогава, стой си тук, - каза Гленда - Целували ли сте се изобщо.