Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Да, господин Трев.

- Ти нямаше нужда да хипнотизираш Трев, - напомни му Гленда.

- Да, но неговите мисли бяха съвсем близо до повърхността. Опасявам се, че

моите няма да са толкова леснодостъпни.

- Наистина ли може да бъдеш хипнотизиран сам да си зададеш правилните

въпроси?

- Във „Вратите на заблудата”50 Фусбиндер съобщава за метод за самохипноза, -

замисли се Лут - Евентуално е възможно... - гласът му заглъхна посред изречението.

- Ами да почваме тогава, - каза Трев - По-добре бързо да мине, отколкото да се

минеш, както казваше баба ми.

- Мисля, че идеята не е чак толкова добра.

- На мен хич не ми навреди, - окуражи го Трев.

- Нещата, които не знам... Нещата, които не знам... - замърмори Лут.

- Какво за тях? - попита Гленда.

- Нещата, които не знам... - повтори Лут - Мисля, че са зад вратата, защото ги

затворих там, защото мисля, че изобщо не искам да ги знам.

- Значи трябва да разбереш, какво не искаш да знаеш?

- Да.

- Добре де, колко по-зле може да стане? - подметна Трев

- Много по-зле, - отговори Лут.

- А какво щеше да ми кажеш, ако проблемът беше мой? - запита го Гленда -

Искам истината, и то веднага.

- Ами, - позапъна се Лут - Мисля, че щях да кажа, че трябва да погледнеш зад

вратата и да се изправиш лице в лице с нещата, които не искаш да знаеш, така че да

можем да се изправим срещу тях заедно. Това определено би бил съветът на Фон

Кладпол в „Doppelte Berührungssempfindung”51. В действителност правенето на това ще

е почти фундаментална част от анализа на скритата мисъл.

- Е тогава, - Гленда отстъпи крачка назад.

- Но какво лошо изобщо би могло да се намери в главата ви, госпожице Гленда?

- съумя да прояви галантност дори и в зловонната обстановка на свещоливницата Лут.

50 бел.прев.: „Вратите на заблудата” може и да има, може и да няма нещо общо с нашумялата през 60-те

години книга на Олдъс Хъксли „Вратите на възприятието” за влиянието върху границите на съзнанието

на сещате се кои средства.

51 бел.прев.: на немски - Двойно усещане за докосване.

173

- О, има туй онуй, - каза Гленда - Няма как да си изживееш живота без да ти се

насъбере нещичко.

- Аз имах сънища в нощта, - сподели Лут.

- О, на всеки му се случват лоши сънища, - зауспокоява го Гленда.

- Тези бяха повече от сънища, - Лут разгъна ръцете си и вдигна едната да я

видят.

Трев подсвирна.

- Ох, - каза Гленда, след което добави - Такива ли трябва да са?

- Нямам представа, - отговори Лут.

- Боли ли?

- Не.

- Е, може па тея неща да стават като порасне гоблинът, - предположи Трев.

- Да, може да им трябват остри нокти, - вметна Гленда.

- Вчера беше прекрасно, - въздъхна Лут - Бях част от отбора. Отборът беше до

мен. Бях щастлив. А сега...

Трев извади някакъв разнищен канап и го върза за очуканата, но бляскава

консервена кутия.

- Май шъ трябва да я видиш тая работа.

- Може и да бъркам нещо, - поде Гленда - но ако не искаш да знаеш, какви са

тези неща, дето не искаш да ги знаеш, това значи, че ще се трупат все повече неща, които не искаш да знаеш, а така, струва ми се, рано или късно, ако продължи все така, всичко в главата ти ще се срине в тази яма.

- Има нещо в това, което казвате, - призна неохотно Лут.

- Тогава ми помогни да го пренесем на леглото, - каза Трев - Трябва ли да се

поти така?

- Надали, - намръщи се Гленда.

- Ще ми е по-добре, ако ме оковете във вериги, - изръси Лут.

- Какво? Откъде ти хрумна, че ще направим такова нещо? - сащиса се Гленда.

- Мисля, че трябва да вземете предпазни мерки. Някои неща се просмукват

изпод вратата. Може да са лоши.

Гленда хвърли един поглед на ноктите. Бяха лъскаво черни и, по своему, доста

спретнати, но беше трудно да си ги представиш използвани за рисуване на картина или

за готвене на омлет. Бяха си бойни нокти, за бой, нали така? Но това все пак беше г-н

Лут. Дори и с бойни нокти пак си беше г-н Лут.

- Шъ почваме ли вече? - подкани ги Трев.

- Настоявам на веригите, - заупорства Лут - Има какви ли не железа в стария

склад четири врати от тук. В него видях и вериги. Моля ви, побързайте.

Гленда автоматично пак погледна ноктите и забеляза, че са се удължили.

- Да, Трев, побързай, моля те, - съгласи се тя.

Трев последва погледа й и каза жизнерадостно:

- Шъ ида и шъ се върна, без изобщо да се усетите.

И наистина, не му отне и две минути, само се чу как дрънчат веригите докато ги

мъкне по коридора.

Гленда едва сдържаше сълзите си от шантавостта на цялата тази работа. Лут си