Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Магьосниците знаят ли, че сте тук, а?

Гленда изпищя. Досега никога не беше пищяла, не и като хората, от самите

дълбини на ужаса си. Порязването на пръст като не внимаваш с ножа не се брои, а и е

почти сигурно, че не може да докара такъв пронзителен вопъл. Писъкът отекна по

коридорите, отрази се в мазетата, а криптите зазвънтяха от резонанса.52

Гленда изпищя за втори път и, понеже дробовете и вече бяха загряли, този път

излезе още по-силно. И от двете страни се дочуха забързани стъпки.

Което беше успокояващо.

Не толкова успокояващо беше, че се чу издрънчаване и преплъзване на метал, което подсказваше, че се е строшила една верига.

Тварите незабавно изпаднаха в паника, мъчейки се едновременно да размахат

криле. Бяха непохватни като чапли и си пречеха една на друга.

- И да не се връщате! - викна тя след тях, докато изчезваха в мрака, след което се

обърна с разтуптяно сърце към Трев - Какво ли е орк?

- Ненъм. Мислех, че е няк’ъв караконджул от старите приказки.

- Ами тези хвърковатите какво бяха?

- Знам, шъ кажеш че е тъпо, - каза Трев - но мернахме една от тях снощи, а той

май мисли, че са, такова... приятели.

Месари, хлебари, лакеи и блюстители надойдоха бегом от тъмните коридори, в

това число Блюстител Нобс (без роднинска връзка), който необяснимо защо носеше

само официалната си шапка, фанелка и шорти, твърде къси и твърде прилепнали като

за мъж с габаритите на Блюстител Нобс (без роднинска връзка). Той хвърли един погед

на Гленда и се втренчи в Трев. Хора от рода на Трев според Блюстител Нобс (без

роднинска връзка) автоматично се брояха за врагове.

- Ти ли пищя? Какво става тук? - ревна той.

- Извинявайте, направих аз едно неприлично предложение, - заоправдава се Трев

и погледна Гленда с изражение молещо я: „Измъкни ме от тая каша”.

- Ами то май моята моминска свенливост излезе изпод контрол, - обясни се тя, проклинайки го с поглед.

- Доста странно предложение ще да е било, - обади се един хлебар, който май

смяташе, че една особено дълга франзела е подходящо бойно оръжие, но сега той се

подхилваше, а в подхилването нямаше нищо лошо.

Ако ни се размине с нищо по-тежко от хилене и майтапи, всички ще сме

доволни, помисли си Гленда. Впоследствие ще ни дойде тежичко, но все пак по-добре

така, отколкото иначе.

- Да, ама що е прикован тоя тип за леглото? - попита блюстителят.

- Да бе, що за неприлични предложения вървят тук, а? - добави хлебарят, който

явно се забавляваше.

Преди да свърши всичко това, май ще убия все някого, може и сама себе си, мина през ума на Гленда.

- Ама това не е ли господин Лут? - вгледа се блюстителят - Но на нас след пет

минути ни започва тренировката.

52 бел.авт.: Противно на разпространеното мнение и надежда, хората като чуят писък, обикновено не

тичат с все сила натам. Така не е човешко. Човешко е да се спогледаш с другите хора и да кажеш: „Чу ли

някой да пищи?”, защото първият писък може да е само нещо изпищяло в собствената ти глава, или

просто някой кон да е пръцнал.

178

Иззад Гленда и Трев пак се чу дрънчене и гласът на Лут заговори:

- Не се безпокой, Алфонс, аз често го правя този номер. Динамично напрежение, нали знаеш, за оформяне на мускули.

- Алфонс? - хлебарят погледна невярващо блюстителя - А аз си мислех, че се

казваш Алфред, накратко Алф. А пък Алфонс е куирмско име, ако изобщо съм чувал

куирмски. Ти не си от там нали?

Това последното беше също толкова обвинение, колкото и въпрос.

- Че какво му е лошото на това Алф да е накратко от Алфонс? - попита

блюстителят.

Той имаше много едри ръце, които можеха да затруднят на канадска борба дори

и Муструм Ридкъли. Освен това ушите му започнаха да почервеняват, което никога не

е добър знак при мъж с неговите габарити.

- А, аз изобщо не съм казвал, че не е хубаво името, - хлебарят със закъснение

вдигна франзелата - Но никога нямаше да се сетя, че си Алфонс. Което показва, че

човек никога не знае.

- Аз съм орк, - съобщи им тихо Лут.

- Всъщност то Алфонс си е доста добро име, - продължаваше хлебарят - Това

„фонс” малко го разваля, но „Алф” много си ми харесва, - той се сепна и се обърна към

Лут - Какво искаш да кажеш с това „орк”?

- Орк, - повтори Лут.

А някъде от далечните тръби за централното отопление някой изкряска:

- Оук! Оук!

- Остави ги тея глупости, в наше време вече няма орки. Всичките ги изтребиха

преди стотици години. Четох някъде, че било страшно трудно да ги убиеш, - намеси се