Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

един лакей.

- Последната част от изказването ви е по същество правилна, - каза Лут, все така

прикован към леглото - Въпреки това, фактът е, че аз съм орк.

Гленда погледна надолу към него:

- Ти ми каза, че си гоблин, господин Лут. Ти ми каза, че си гоблин.

- Бях дезинформиран, - отвърна Лут - Знам , че съм орк. Мисля, че винаги съм

знаел, че съм орк. Отворих вратата, прочетох книгата, знам истината за душата си и съм

орк, само че по неясна причина съм орк изпитващ страшна нужда да си запали пура.

- Но те нали бяха, такова, онези грамадните ужасни чудовища, които почнат ли

да се бият, не спират, и които така, на игра, ще си откъснат собствената ръка за да я

използват като оръжие, - възкликна блюстител Нобс (без роднинска връзка) - Имаше

една статия за тях в „Лъкове и муниция”.

Всички очи се втренчиха в ръцете на Лут.

- Несъмнено така е отсъдила историята, - започна Лут и вдигна поглед към

Гленда - Съжалявам. Проявих непослушание, като всички, разбирате ли.

Шнуцентинтъл твърди същото в книгата си „Подчинението на неподчинението”. Та

значи, аз се зачудих, какво ли има в шкафа. А вече имах известен опит с шперцове.

Отворих шкафа, прочетох книгата и... - веригите му издрънчаха, когато той се

понамести - Проявих неподчинение. Мисля, че всеки го прави. Много ни бива да крием

от себе си това, което не искаме да знаем. Повярвайте ми, много бях добър в

прикриването на това нещо от себе си. Но то, нали разбирате, се просмуква, в сънища и

подобно, само като си смъкнеш гарда. Аз съм орк. В това няма никакво съмнение.

- Е добре тогава, като си орк, нали така, е тогава защо в момента не ми откъсваш

главата? - попита блюстител Нобс (без роднинска връзка).

- Вие това ли бихте искали? - отвърна Лут.

- Е не, като го казваш така, не!

179

- Голямо важно, - избухна Трев - То това без друго си е прастара история. В

наши дни в града не можеш да се разминеш от вампири. И още е бъкано с тролове, големи и зомбита, а хората просто си ги зяпат и нищо. На кой му дреме, к’во е ставало

преди сто години и косур?

- Чакай малко. Чакай малко, - намеси се лакеят - Той не ти къса главата, щото е

вързан с вериги.

- Ех, защо ти беше да ни караш да те връзваме? - въздъхна Гленда.

- За да не откъсна главата на някого. Аз подозирах, каква е истината, макар и да

не знаех, какво подозирах. Или поне ми се струва, че такъв е бил механизмът.

- Та значи не можеш да се измъкнеш и да почнеш да ни разкъсваш крайник по

крайник, - дълбаеше въпроса блюстител Нобс (без роднинска връзка) - Без да обиждам

никого, но значи ли това, че няма да ни тренираш?

- Съжалявам, - отвърна Лут - но, както виждате, аз съм донякъде възпрепятстван.

- Абе вие всички ли изкукахте? - изненадващо това дойде от устата на Жулиета, застанала в коридора - Та той е Лут. Той си бачка тук, прави свещи и такова. Виждам го

по цял ден, ама никога не съм го видяла да влачи нечий крак нито пък глава. И той си

обича ритнитопката!

На Гленда и се стори, че направо чу как претуптя сърцето на Трев. Тя се втурна

към момичето.

- Нали ти казах да си вървиш, - просъска и тя.

- Ми аз се върнах да разправя сичко на Трев. Че той нали ми писа толкова

готино стихче.

- Тя има право, - обади се един мъж в месарска престилка - Колкото пъти съм го

виждал да ходи къде ли не, нито веднъж не е носил никакви крайници.

- Вярно си е, - подтвърди и хлебарят - И изобщо той нали направи всичките тези

хубави свещи за банкета снощи? Това на мен не ми прилича много на оркска работа.

- Освен това, - включи се блюстител Нобс (без роднинска връзка) - той ни

водеше тренировката вчера и нито веднъж не каза „Давайте момчета, откъснете им

главите”.

- О да, - забеляза лакеят, който според Гленда направо си го просеше - Хората не

късат глави, за разлика от орките.

От далечината се върна като ехо: „Оук! Оук!”

- Той ни учеше такива неща, за които изобщо няма да се сетите, - разказваше

блюстителят - като да играем със завързани очи. Страшна работа. Не ритнитопка, а

направо някаква философия, ама си е страхотна работа.

- Тактическата мисъл и бойният анализ са част от личната нагласа при орка, -

информира ги Лут.

- Видяхте ли! Никой, който си е нагласил лицето с грим, няма да вземе да ти

къса главата, нали?

- Ей, ти бившата ми жена не си ли виждал? - възрази хлебарят.

- Е, да кажем тогава, че ако ти си си нагласил лицето, - коригира се за всеобщо

забавление месарят - Едно е да си орк, друго е да си смешен.