Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

да не би някой да ме изпревари. И може ли да ти дам един акъл от мен, Трев? Не бъди

разумен, а умен.

Трев хвана Гленда за раменете и я целуна по двете бузи:

- А това умно ли беше или разумно?

- Я се разкарай, Трев Младонадеждов! - каза тя отблъсквайки го с надеждата, че

няма да я забележи как се е изчервила - А сега отивам да видя, къде се е дянал господин

Лут.

- Аз знам, къде се е дянал, - каза Трев.

- Аз си мислих, че току що ви казах на вас двамата да се махате и да живеете

щастливо до края на дните си, - укори го Гленда.

- Да, ама без мен нема да го намериш, - възрази Трев - Извинявай, Гленда, ама

той е и наш приятел.

- Що не викнем някого? - обади се Жулиета.

- И какво ще направят? - сряза я Гленда - Ще стане същото като с онази

предишната пасмина. Ще се офлянкват с надеждата, че на някой друг ще му хрумне

нещо. Както и да е, - добави тя - аз съм сигурна, че магьосниците горе знаят всичко за

него. О да, обзалагам се, че знаят.

Десет минути по-късно й се наложи да признае, че Трев е бил прав. Тя едва ли

би забелязала вратата от далечната страна на поредното претрупано занемарено мазе.

Из-под вратата се процеждаше светлина.

- Проследих го веднъж, - обясни Трев - Нали всеки трябва да си има местенце, което да си е негово.

- Да, - промърмори Гленда и отвори вратата с трясък.

Все едно беше отворила вратата на пещ. Беше пълно със свещи от всякакъв цвят

и размер, повечето от които горяха. И посред всичко това, зад една паянтова маса

отрупана със свещи, беше седнал Лут. Пред него те горяха във всевъзможни разцветки.

Той се беше втренчил безизразно в пламъчетата и не вдигна поглед, когато те влязоха.

- Знаете ли, опасявам се, че така и не успях да му намеря цаката на синьото, -

заговори той като че на нищото - Оранжевото, разбира се, е смехотворно лесно, червеното става от само себе си, а и зеленото изобщо не е трудно, но най-доброто

синьо, което постигнах, трябва да призная, е доста зеленикаво... - гласът му заглъхна.

- Добре ли си? - попита Гленда.

- Искаш да кажеш, дали съм добре, като не се брои това, че съм орк? - усмихна

се печално Лут.

182

- Е да де, но ти изобщо не си виновен за това.

- Няма как да е истина, нал’тъй? - обади се Трев.

Гленда се извърна към него:

- Защо ти беше да казваш това?

- Ами, те нали бяха измрели преди стотици години.

- Изтребени, - уточни Лут - Но някои оцеляха. Боя се, че когато този пропуск

стане известен, ще се намерят такива, които биха предприели стъпки към окончателно

регулиране на ситуацията.

Трев погледна неразбиращо Гленда, която му преведе:

- Казва, че според него хората ще се опитат да ги избият всичките.

Лут все така се взираше в свещите.

- Трябва да натрупвам достойнство, така че да струвам. Трябва да съм услужлив.

Трябва да съм любезен. Трябва да си намирам приятели.

- Ако някой дойде да те нарани, - обеща Гленда - аз ще ги убия. Сигурна съм, че

ти няма да откъснеш ничий крак, но аз такива обещания не съм давала. Трев, тук е

нужен женски подход.

- Ъхъ, виждам.

- Ей това вече не беше умно, Трев Младонадеждов. Не, господин Лут, ти

оставаш тук, - Гленда измъкна Трев и Жулиета в коридора и им заповяда - Вървете си, искам да си поговоря с него насаме.

Когато тя се вмъкна обратно, Лут беше провесил глава.

- Съжалявам, че разочаровах всички, - каза той.

- Какво стана с ноктите ти, господин Лут?

Той протегна ръка и с тих звук ноктите се показаха.

- О, добре де, това поне е удобно, - измънка Гленда - Така поне ще можеш сам

да се преобличаш.

След което тя тропна с юмрук по масата, така че свещите подскочиха.

- А сега ставай веднага! - изкрещя му тя - Трябва да тренираш отбора, господин

Лут, забрави ли? Всички те чакат да дойдеш при тях и да им показваш, как се играе

ритнитопка!

- Трябва да натрупвам достойнство, - все така си гледаше свещите Лут.

- Тогава тренирай отбора, господин Лут! А и изобщо, откъде си толкова сигурен, че орките са били чак толкова лоши?

- Ние сме извършили ужасни неща.

- Те, - натърти Гленда - Те, а не ние, нито пък ти. И ако съм сигурна в нещо, то е, че на война никой не казва, че онея от другата страна са много мили хора. А сега, защо

просто не вземеш да идеш на тренировката? Какво му е лошото на това?

- Видя какво стана преди малко, - възрази Лут - Наистина може да стане много

лошо, - той взе една почти синя свещ - Ще трябва да помисля.

- Е, добре, - въздъхна Гленда, затвори внимателно вратата след себе си, повървя