Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Пондър.

214

- Като гледам, по-скоро ще са го насадили, - обади се друг капитан.

И понеже казаното споделяше една форма с хумора, хората се засмяха.

- Щом като е така, накрая само стой гледай как сума ти тарикати се щурат

напред назад, като всеки гледа да мине другия и да го вкара в незаконна позиция, без

оня нещастник да е мръднал, а?

- Независимо от всичко, това правило остава. Вече го изпитахме. То позволява

свободно придвижване по терена. В старата игра не беше необичайно играчите да си

носят на полето обяда и някой брой „Женички, живот и жартиери” и само да чакат

топката сама да се дотъркаля до тях.

- Здрасти, Трев, как си? - каза Анди, който беше застанал точно зад Трев.

Тук днес трябваше да има поне хиляда души, помисли си Трев някак си

необичайно бавно и блажено. И е пълно със стражари. И от тук мога да видя двамца от

тях. Анди няма да тръгне да ми прави нищо точно сега, нали?

Е, всъщност може и да тръгне, защото Анди си е такъв. Дъската в главата му

хлопне по някой от бръмбарите в същата глава и хоп, той ти прави фасона на кайма. О

да, а пък и Смрадльо Аткинсън с майка му се разхождат до него като първи дружки.

- Нещо хич не те виждам напоследък, Тревчо, - продължи Анди - Да не си бил

зает, а?

- Ти не трябваше ли да се скатаваш някъде? - продума без никаква надежда Трев.

- Е, нали знаеш оня лаф? Че рано или късно за всичко идва прошка.

В твоя случай ще е малко по-късно, изкоментира наум Трев.

- Освен това, - продължи Анди - аз нали почвам начисто?

- Да бе?

- Зарязах го аз Мелето, - поясни Анди - Стига толкова с тея хулигански прояви.

Време ми е да се интегрирам.

- Ми драго ми е да го чуя, - промълви Трев само чакайки откъде ще дойде

ножът.

- Така че сега съм ключов играч на Анкх-Морпорк Юнайтед, - това не беше нож, но по въздействие си беше все тая - Явно Негова Светлост им е дал идеята, - Анди

говореше все така мазно и дружелюбно - Не ще и дума, на никой не му се играе срещу

ваште магьосници. Тъй че ей ни на, отборче специално за случая.

- Ти нали никога не беше играл? - измърмори отпаднало Трев.

- Да де, ама това беше в тъмното минало, преди ритнитопката да се отвори за

повечко лична инициатива. Фанелката ми скиваш ли я?

Трев я погледна. Изобщо не беше мислил за това, как е облечен тоя тип, а само, че е пред него.

- Бяло със син кант, - проговори любовно Анди - Много шик.

Той се завъртя и на гърба му лъсна син номер 1 с името Анди Изцепков отгоре.

- По моя идея. Умно, нали? Така, значи, ще си знаем кой кой е, даже като се

гледаме в гръб.

- Аз пък казах на ваште магьосници, че и вие, господа любезни, трябва да

сторите същото, - поде Г-жа Аткинсън, една от най-страховитите биткаджийки някога

вдигали със зли намерения подострен чадър. Едри мъжаги отстъпваха пред Г-жа

Аткинсон, иначе едрите мъжаги кървяха.

Само това ни липсваше, помисли си Трев. Имената ни написани на гърбовете ни, хубава работа. Така им спестяваме труда да ни обиколят и да ни видят лицата преди да

ни прободат в гърба.

- Ей, ама не мога да си бъбря тука с тебе цял ден, я. С отбора трябва да си

поговоря. Да пообсъдим тактически схеми, такива работи.

215

Ще има рефер, напомни си Трев. Стражата ще бди. Лорд Ветинари ще е там. Да, ама Анди Изцепков също ще е там, а Лут иска да съм му помощник, така че, няма как, и

аз трябва да съм там. Ако всичко се сговняса, арената хич няма да е място за мен, да

ама аз ще съм си баш там.

- А ако търсиш онова, твоето, тъпото маце, ей я там отзад с дебеланата. Ама

честно, ти к’во си помисли за мен, а?

- Нищо, докато не взе да изтърсиш точно това, - отговори Трев - А сега си мисля

туй онуй.

- Много поздрави от мен на орка, - подметна Анди - Язък, че е последният.

И те си тръгнаха, но Трев достатъчно пъргаво отскочи и Г-жа Аткинсън не успя

да го покоси по крака с бастуна си.

Да намеря Жулиета. Да намеря Лут. Да намеря Гленда. Да си намеря билет за

Четирите Хикса.

Трев никога не се беше бил. Не и истински . Е, като беше по-малък, няколко

пъти се беше замесвал в разни тупаници, а щеше да е лоша политика да не е сред

останалите хлапета с някакво импровизирано оръжие в ръка. Толкова го биваше да се

прави, че е навсякъде, да крещи до скъсване и да се втурва все в най-големия гъчканак, но така, че винаги да се разминава със същинския екшън. Можеше ли сега да изприпка

в Стражата и да им каже, че... Анди е ръсел заплахи, що ли? Ами че Анди винаги ръси