Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

принос към разговора Жулиета.

- А той ще се изкефи ли? - поинтересува се Трев.

- Ами май да, но даже и Тате казва, че май е по-добре да сме си с проклетия

Ветинари, отколкото с някое копеле, каквито имахме някога.

Това е защото нещата с града потръгнаха , мислеше си Трев. Преди Ветинари

всичко е било майка плаче, и никой не разбра, как се е оправил той. Той направи така, че Стражата да си върши работата. Той се оправи с онази война между джуджетата и

троловете. Той позволи на хората да правят каквото си искат, при условие че правят

каквото той иска. И най-вече, градът беше фраш с хора и пари. Всички искаха да

живеят в Анкх-Морпорк. Нима можеше да му се разклати стола само защото нещо се е

скофтило с новата ритнитопка? Ами, отговорът беше, разбира се, да - защото хората са

си такива.

Трев спомена това на Гленда, когато тя се върна от мисията по извеждане на

шашнатата Розичка от обсега на Лутовото философстване. Тя изгледа Трев и каза:

- Мислиш ли, че Ветинари знае за това?

- Ненъм, - отговори Трев - Е, зная, че няма как да си няма колкото си щеш

шпиони, да, ама ненъм те дали знаят за това.

- Мислиш ли, че някой трябва да му каже? - продължи Гленда.

Трев се изсмя:

- И к’во предлагаш? Да идем право в двореца, да се изтъпанчим пред него и да

му кажем: “Прощавай, мой човек, ама тука има нещо, дето май ти е убегнало от

вниманието”, а?

- Да, - каза Гленда.

- Благодаря ви, Дръмнот, засега това е всичко, - каза Ветинари.

- Да, сър, - отговори Дръмнот, кимна на лейди Марголота и се изнесе безшумно

от стаята.

- Хевлок, не се и съмнявам в изключителната компетенстност на този Дръмнот, но на мен винаги ми е изглеждал много странно човече.

- Е, странно място щеше да е светът, ако всички бяхме еднакви, мадам, макар че

признавам, че не би бил особено странен, ако всички бяха като Дръмнот. И все пак той

е лоялен и извънредно достоен за доверие.

- Хъммм, - произнесе се Милейди - Има ли някакъв заслужаващ внимание личен

живот?

- Доколкото разбрах, той събира различни видове канцеларски принадлежности,

- отговори Ветинари - Понякога се замислях, дали не би могла да промени живота му

към по-добро среща с млада дама съгласна да се преоблече като картонена папка.

Бяха седнали на терасата извън Продълговатия кабинет, която предлагаше

съвършен изглед към центъра на града оставяйки наблюдателя почти невидим.

- Съглашението придвижва ли се? - поинтересува се Ветинари.

- Определено, - отвърна Милейди - Най-сетне мир между джуджета и тролове.

Ветинари се усмихна:

- Думата „мир” обикновено се определя като период на почивка и

превъоръжаване преди следващата война. Бяха ли необходими много убийства?

- Хевлок, понякога си толкова директен!

- Моля да ме извините, просто прогресът на историята се нуждае от касапи не

по-малко отколкото от пастири.

- Нямаше убийства, - увери го Милейди, след което извъртя очи - Обаче все пак

имаше ужасен минен инцидент, както и доста необичайно свличане на геологични

219

пластове. От друга страна въпросът с Локо все още не е разрешен. Джуджетата

продължават да настояват за тотално изтребване.

- Колко орки има там?

- Никой не знае. Може би Лут ще може да ги намери.

- Недопустимо е да се стигне до геноцид, - рече Ветинари - Историята винаги

намира начин за разплата.

- Както се оказва, че той е в състояние доста да ни изненада.

- И аз така подразбрах. Съгласно всички донесения, нито един орк няма подобно

постижение, освен него.

- Но под всичко това той ще си остане орк, - изтъкна Милейди.

- Чудя се, какво ли остава под всички нас? - контрира Ветинари.

- Приели сте много висок риск, нали знаете? - забеляза лейди Марголота.

- Мадам, в този град всичко е риск, уверявам ви.

- А властта е игра с дим и огледала, - Милейди си взе виното.

- Колко странно, и ден не минава без Командир Ваймс да ми напомни за това.

Нито една гражданска полиция не би могла да възпре разярено и решително население.

Номерът е, да не им се позволява да го осъзнаят. Нали?

На вратата се почука. Пак беше Дръмнот.

- Съжалявам за прекъсването, сър, мадам, но при създалите се обстоятелства

прецених, че е препоръчително, - той изсумтя - Дамата с пайовете е тук.

- А, госпожица Сладкофасулска, легендарната изобретателка на знаменития

Орачески пай, - възкликна Ветинари и хвърли един поглед на Милейди - И приятелка

на господин Лут.