Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Марголота.

- Да, - каза Ветинари - Видях, че тя успя.

Когато Гленда и Трев се върнаха на Хипопотамодрума, Лут ги изгледа с

очакване.

- Хич не щя да слуша, - оплака се Трев.

- Значи толкова по въпроса, - не се впечатли Лут - Уверен съм в нашия успех

идната сутрин. Имам основания да разчитам на нашето тактическо превъзходство.

- А аз просто се радвам, че няма да играя, - заключи Трев.

- Да, господин Трев, това наистина е много жалко.

Откъм близката маса, където Ритнитопковската Лига правеше последни

уточнения, се разнесе нечий глас:

- А не, без такива. Глейте са, пак се бъркате. Ако пича от отбор Б е по-близо до

вратаря... чакайте, обърках се... ако той е по-близо до вратата отколкото вратарят, е

значи тогава, значи, няма как да не си е изкарал к’вото си трябва. Полага му се, нали

така?

В отговор се чу въздишка, можеща да принадлежи единствено на Пондър

Стибънс:

- Не, мисля, че не разбирате...

Друг глас се намеси уверено:

- Ако вратарят е толкова далече от вратата си, егати шматката ще е тоя бе!

- Вижте с’а, айде от начало, - включи се още един глас - Да речем, аз съм тоя тип

ей тук, - като погледна натам Трев видя как един от мъжете запраща през масата топче

смачкана хартия - Значи, ритнал съм топката чак до там, и ей ме на, ей тая хартишка. Е

тогава какво, а?

Той пак блъсна хартишката и тя уцели молива на Пондър.

- Не! Това вече го обясних. И престанете да ми размятате тези хартийки, намирам го за доста разконцентриращо.

- Да, но ако я дриблира, няма проблем, - чу се още един глас.

- Ей, чакайте малко, - включи се поредният глас - К’во става, ако, такова, си

получиш топката в твоята си половина и си я водиш до тяхната врата без да я подаваш

на никого, и накрая я вкараш в мрежата?

- Това ще е съвършено по правилата, - каза Пондър.

- Да бе, тая работа как я мислите че ще стане, а? - подигра го човекът, който току

що запрати през масата поредната подгизнала хартишка, и това така му хареса, че

прати след нея още една.

- Но ако се опита и сполучи, каква великолепна ритнитопка ще бъде това, нали?

- възкликна Пондър.

- Къде е нашият отбор? - поинтересува се Трев оглеждайки се наоколо.

- Аз им предложих да си легнат рано, - отговори Пондър.

- За магьосниците ранно лягане е около два часа през нощта, - отбеляза Гленда.

- Освен това оставих инструкции тази вечер на отбора да се сервира специално

меню, - добави Лут - В тази връзка, госпожице Гленда, позволете ми да ви помоля да

заключите Нощната Кухня.

Мъртва тишина беше надвиснала тази вечер над трапезарията.

- Аз салати не ям, - заяви блюстител Нобс (без роднинска връзка) - От тях имам

газове.

222

- Как е възможно да се живее без паста? - възмущаваше се Бенго - Това е

варварство!

- Надявам се, че сте забелязали, господа, че моята чиния е също толкова празна

колкото и вашите, - обърна им внимание Ридкъли - Господин Лут е нашият треньор и аз

дадох на господин Лут мястото на водача. Освен това тази вечер не е разрешено да се

пуши.

Надигна се хор от оплаквания и той вдигна ръка за тишина.

- Освен това съгласно тези негови инструкции... - той се вгледа в доста

нечетливия почерк на Лут и се подсмихна - забранени са също така и сексуалните

сношения.

Това не доведе до очакваната от него реакция.

- Това разговори за онова нещо ли значеше? - зачуди се Завеждащият катедра

Неопределени Изследвания.

- Не, това е „орален секс”, - осведоми го Ринсуинд.

- А не, това беше слушането на разговори за онова нещо.

Бенго Макарона седеше като че цапардосан по главата.

- Хайде сега, и без никакво среднощно примъкване към бюфетите, - продължи

строго Ридкъли - Има си правила. Г-жа Уитлоу и г-ца Сладкофасулска са осведомени, че аз напълно подкрепям правомощията на г-н Лут в този случай. Хайде, покажете, че

сте наистина отбор юнаци.

- В желанието си да изразя солидарност с останалата част на отбора, - надигна

глас Лекторът по Съвременни Руни - имам основания да разчитам, че в капана за

мишки в стаята ми е останало малко сиренце.

Ридкъли остана сам самичък с ехото от падащи столове.

Архиканцлерът се прибра в стаята си и метна шапката си на закачалката. Не

може без правила, каза си той наум, и не може да няма правило за тях и правило за мен.

Той отиде до леглото си с осемстълбовия балдахин и отвори тайното отделение

съдържащо кутията с тютюна. Сега обаче то съдържаше само малка бележка гласяща: