Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

сички да дойдете с мен, моля ви се? Мисля си, че Пепе не ми мисли злото, но той си е, ъ, ами нали го знаете, както е полунощ и такова.

- Мисля, че го знам аз Пепе, - каза Гленда.

Пред задната врата на Гофна имаше пазач, но преди той да успее да отпрати

поживо поздраво Трев и неговите телохранители, цъфна Пепе.

- Леле! Три аверчета. Ама аз съм бил много страшен бе, - той ги изгледа

дяволито - Здрасти, аверчета, носите ли ми брендито?

- Да, какво става тук, Пепе? Ти направо взе акъла на Трев, - укори го Гленда.

- Не съм! Аз напоследък изобщо от никого не взимам акъли. Просто му казах, че

утре ще играе ритнитопка.

- Обещах на старото ми мамче, - повтори Трев, хващайки се за тази декларация

сякаш беше дъска в бурно море.

- Но на ръката ти е изписана звезда, така че нямаш избор.

Трев си погледна дланта:

- Само разни му там линии.

- Е, има такива, дето ги виждат тея работи и има такива, дето не ги виждат. Аз

съм от тея дето виждат. То е метафорично, бе човек. Но там е работата с тая работа, че

ми се ще да ти дам едно такова нещичко, дето утре май може и да ти влезе в работа.

Какво говоря бе? Може направо егати да ти спаси живота. Или поне брака ще ти спаси.

Че няма как, тея дами тук ще искат да са сигурни, че ние от Гофна сме направили за теб

каквото можем.

- Може да изглежда както ще, Трев, но аз вярвам на Пепе, - каза Гленда.

- А това е господин Лут, - представи го Трев - Приятел е.

- Ъхъ. Знам аз, какво е господин Лут, - отвърна Пепе - И ти може да дойдеш.

Драго ми е, че си ми... познат.

Той се обърна към Гленда:

- Вие, момичета, оставате тук, госпожице. Че тая задача не е много за дами, - той

въведе момчетата в мрака зад вратата - Това, дето ще ви го покажа сега, господа, е

свръх-секретно, така че ако изпортиш нещо, Трев Младонадеждов, тогава Анди

Изцепков ще ти се стори като побойника от детската градина.

- То Анди в детската градина си беше побойника, - каза Трев, когато навлязоха в

нещо, което явно беше ковачница.

- Микрорицница, - обяви с удовлетворение Пепе - Светът още нищо не е видял.

- На външен вид е просто фина плетена ризница, - констатира Лут.

- Не е просто, - каза джуджето - Мога да ти отпусна една фанелка и едни шорти

и гледай да ми ги върнеш, момченце, щото иначе гореспоменатите усложнения така ще

те огреят... абе внимавай, че не се шегувам. Това нещо не е само да разхубавява

момичетата. Ума ще ти зайде, само като ти кажа, какво става само с мъничка

225

променчица в сплава, - той посочи една блещукаща купчина - Лека като перце и не

жули, нали знаеш.

- И какво друго?

- Един момент и ще ти покажа. Обуй си едни шорти.

- К’во, тука ли?

На светлината на ризницата Пепе изглеждаше някак си като малък демон.

- Ей-ееей, виж ти какъв срамежливко си бил! Абе я взимай да си ги обуеш засега

върху панталона, а аз гледай сега, аз хич няма да се обръщам да те гледам, докато се

обуваш, - той извърна глава и заръчка нещо в инструментите край наковалнята - Готов

ли си? - провикна се той след няколко минути запъхтяно дишане.

- Да, те, ъ, такова, ами добре ми стоят.

- Окей, - рече Пепе - Чакай сега един момент.

Той изчезна в тъмнината наоколо и, след като някое време се чуваха неясни

звуци, се върна в полезрението им, пристъпвайки някак тромаво.

- К’во си си навлякъл, бе Пепе? - учуди се Трев - На куп възглавници мяза.

- А, просто защитни мерки, - обясни Пепе - А сега, ако може, няколко крачки

назад, господин Лут, а ти, Трев, ще бъдеш ли толкова любезен ръцете на тила, та, нали

разбираш, да не ми се пречкат, докато ти взимам мярката, - той пак се обърна с гръб - Е, Трев, ръцете на тила ли са ти?

- Ъхъ.

В този момент Пепе рязко се извърна и с все сила го халоса в слабините с

дванадесеткилограмов ковашки чук...

Изненадващо, единственият ефект от това беше, че Пепе отхвръкна чак до

отсрещната стена.

- Идеално! - дочу се оттам гласът му позаглушен от защитните мерки.

Стана сутрин, но на Гленда и се струваше, че няма ден и нощ, няма работа и

свободно време, а че всичко е само ритнитопка, ей там, в близкото бъдеще, привличаща

всичко живо. В Голямата Зала целият отбор беше на една маса. Магьосници и персонал

рамо до рамо, всичките нагъващи така, както е възможно само в Невиждания

Университет.

Този ден всичко беше ритнитопка. Каквото и да ставаше, все се въртеше около

ритнитопката. Нямаше лекции. То, разбира се, лекции никога нямаше, но поне днес

нямаше посещаемост заради възбудата от предстоящия мач, а не както друг път, просто