Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

рефер, ги поемате вие. В рамките на тези линии е ритнитопката, престъпите ли ги, там

ви чакам аз, - той пак се обърна към Ридкъли - Внимавайте къде стъпвате, г-н

Архиканцлер.

И той се оттегли последван от останалите стражари.

- Е, какво, предполагам че добрият командир се е изтормозил тея дни, - забеляза

весело Архиканцлер Хенри и си извади часовника - Бих искал да кажа две думи на

двамата капитани.

- Добре, както знам, аз съм единият, - откликна Ридкъли.

От редиците на Юнайтед излезе един мъж:

- Джоузеф Праскин, между другото от Бут Свински Складове. Вари го, печи го, капитан съм.

Праскин протегна ръка на Ридкъли и, трябва да му се признае, почти не трепна

от здравото ръкостискане.

- Значи, господа, - заговори бившият Декан - Сигурен съм, че сте запознати с

правилата, минали сме ги вече доста пъти. От вас искам добра чиста игра. Едно дълго, ъ, изсвирване с моята свирка ще означава, че прекъсвам играта поради нарушение, контузия или някаква друга причина, за която ми се случи да се сетя. Едно още по-

дълго изсвирване, или, да го наречем, разсвирване бележи края на полувремето и време

за закуски, след което срещата ще бъде продължена. По време на прекъсването, както

разбирам, ще се състои показно шествие на Анкх-Морпоркския акордеонен оркестър, но съм сигурен, че ще посрещнем това изпитание с чест. Позволете ми да ви напомня, господа, че на полувремето сменяте вратите. Освен това, моля ви, внушете на отборите

си, че вратата, към която следва да стрелят, не е тази зад гърбовете им. Ако забележа

сериозно нарушение, играчът ще бъде отстранен от игрището. Значително по-дълго

разсвирване, което поне колкото се отнася до мене, ще продължи докато ми свърши

дъхът, ще обозначи края на срещата. Ако може още веднъж да ви напомня, че, както

вече ви обясни командир Ваймс, в границите на тези четири доста мърляви тебеширени

странични линии, аз съм правомощният носител на власт, отстъпващ единствено на

самите богове, макар че и те не са застраховани. Ако в който и да е момент от срещата

59 бел.авт.: Полицаите имат навика да произнасят думата „господине” така, сякаш всъщност са искали да

кажат „господинчо”.

229

се изясни, че самите правила са непрактични, аз ще ги променя. След сигнала на моята

свирка, ще издигна жезъла си и ще активирам магия, която ще възпрепятства

действието на всяка друга магия в рамките на тези свещени линии, докато не обявя

край на срещата. Ясно ли е?

- Да, сър, - израпортува г-н Праскин.

- Муструм? - подсети многозначително бившият Декан.

- Да бе, да, хубаво, - изръмжа Ридкъли - Паднало ти е сега и гледаш да се

поперчиш, нали? Хайде да почваме.

- Господа, моля ви, постройте отборите си за изпълнение на Националния Химн.

Господин Стибънс, предполагам, че сте намерили мегафона, благодаря ви много, - той

вдигна фунията пред устата си и изкрещя през нея - Дами и господа, на крака за

Националния Химн.

Пеенето на Националния Химн никога не е излизало стройно, поради усещането

на добрите граждани на Анкх-Морпорк, че не е патриотично да пееш песни за туй, колко си патриотичен, въз основа на възгледа, че ако някой пее, колко е патриотичен, значи или замисля нещо лошо или е Държавният Глава60. Този ден допълнителен

проблем представляваше акустиката на арената, която беше прекалено добра, което

допълнително се усложняваше от факта, че скоростта на звука в единия край на

стадиона лекичко излизаше от ритъм с този от другия край - недостатък допълнително

влошен от опитите на народа от двете страни да наваксат разликата.

Тези акустични аномалии не бяха от особено значение, ако си застанал до

Муструм Ридкъли, понеже Архиканцлерът беше един от онези джентълмени, които го

пеят красиво, отчетливо и много, ама много гръмогласно.

- „Щом пръдне дракон и хипопотам пропее, сърцето ми за Анкх-Морпорк

милее”, - запя той.

За своя изненада Трев забеляза, че Лут е застанал мирно по струнка. Устата на

самия Трев караше на автопилот, а очите му оглеждаха гордия строй на Анкх-Морпорк

Юнайтед. Петдесет на петдесет, мислеше си той. Половината свестни ритачи, другата

половина - Анди и неговите аверчета. Погледът му фиксира Анди, точно като си

помисли това и Анди го озари с една усмивчица и го посочи закратко с пръст. Аз обаче

нали, заради старото ми мамче, не играя, помисли си Трев. Той сведе поглед към дланта

си и се увери, че там няма никаква звезда, това беше сто на сто. То и без друго, продължи да си мисли той, взирайки се в противниците, ако всичко се оплеска, нали в