Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

крайна сметка съдията е магьосник.

- „Не се хвалете с войнска гмеж, ний храбро ще ви бием с кеш”, - ревеше

публиката в най-разнообразно темпо и тоналности.

Все пак наистина, вървяха мислите на Трев, той нали няма да изключи

собствената си магия, нали?

- „Чии са ваште шлемове, чии са ваште гащи?”

Все пак наистина, той нали няма да вземе да се прецака така, нали?

Единственият, който може да спре шибанията, ако нещата се оплескат, няма да се мине

така, нали?

- „Чии са генералите ви? Всичките са наши!”

Да, точно това е сторил! Ей сега го направи!

- „Морпоркия! Морпоркия! Света владееш ти.”

Трев изкрещя в опит да заглуши надигащата се в него паника. Направи го, нали

всички го видяхме! Нали жезълът му е също на терена, където не може да прави магии.

Той хвърли един поглед на Анди и Анди му кимна. Да, и той я схвана тая работа.

60 бел.авт.: т.е. замисля нещо лошо.

230

- „На едро ще ви купим. Врагът ще ни плати.”

В равнините Сто се счита, че само негодниците знаят втория куплет на

националния си химн, защото всеки, похабил времето си да го зубри, няма как да няма

някоя проклетия на ум. Поради това вторият куплет на Анкх-Морпоркския химн беше

нарочно съчинен така, че да съдържа предимно „на-на-на”, тук таме с по някоя по-

нормална дума отчаяно задържаща се на повърхността, тъй като вторият куплет и без

друго ще си звучи така. Трев го слушаше с дори повече агония от обикновено.

Но всички заедно се включиха в бодър унисон за последния стих, който го

знаеха всички:

- „На едро ще ви купим, дължите ни пари!”

Гленда, с ръка през гърдите, колкото и стигаше дължина на ръка, рискува да

метне поглед към каквото сигурно се наричаше Кралска Ложа тъкмо навреме да види

как Ветинари вдига златообразно оцветената купа и възторжените възгласи се

развихриха. Анкх-Морпорк не беше много петимен да приветства Патриция си, но виж

златото градът приветстваше и да го събудиш от сън. И все пак на Гленда и се стори, че дочу някакъв странен отглас, идещ като че из-под земята, като че ли целият стадион

беше една огромна уста... И после усещането се загуби. А денят продължи.

- Господа? Играчите да заемат местата си, - рече високомерно Архиканцлерът на

Бързнек.

- Ъ, може ли за един момент, сър? - примъкна се набързо до него Трев.

- Ах, да. На Дейв Младонадеждов момчето, - сети се бившият Декан - Сега ще

играем ритнитопка, господин Младонадеждов, както сигурно сте забелязал.

- Да, сър, ама нали, ъ, такова...

- Можете ли да ми посочите някаква убедителна причина да задържа началото

на срещата? - поиска да знае съдията.

Трев се предаде.

Хенри извади монета от джоба на жилетката си и викна:

- Муструм?

- Ези, - каза Архиканцлерът и не се падна ези.

- Отлично, господин Праскин... у кого е топката?

Пльонг! Пльонг!

Лут хвана топката във въздуха и отговори:

- У мен, сър.

- О, вие бяхте треньорът на Академик.

- Да, в случай на необходимост, играещ треньор.

- Господа, забележете: оставям топката в центъра на игрището.

Вярно си беше, че Архиканцлерът по-рано наричан Декан се възползваше на

поразия от падналата му се възможност. Той отстъпи няколко стъпки, направи

драматична пауза, извади тържествено свирка от джоба си и я размаха. Наду я със сила, на каквато беше способен само мъж с неговите габарити. Лицето му затрепери и

почервеня. Тогава той вдигна мегафона до устата си и изкрещя:

- ВСЯКО МАМИНО СИНЧЕ, ДЕТО НЕ СИ Е ДОНЕСЛО ЕКИПА, ЩЕ ИГРАЕ ПО БЕЛИ ГАЩИ!

Последва викът на Пондър:

- Някой ще ми каже ли, кой му е дал това?

Народът изрева и можеше да се чуе, как смехът се разпространява все по-

нататък, плъзвайки по улиците, всеки разказваше нататък и се надигаха такива

спомени, че двама души се заеха да пишат извинителни бележки от майките си.

На едната врата Библиотекарят се превъртя на ръце на горната греда и кацна

отгоре й за по-добра видимост. На другата врата Чарли Бартън, вратарят на Юнайтед, методично си разпалваше лулата. А човекът с най-тежкия проблем на стадиона този

231

ден, като се изключи може би Трев, беше редакторът на „Вестника” г-н Уилям дьо

Слов, който просто не можеше да повери на някакъв си подчинен репортажа за това

уникално, възможно най-престижно събитие, но не беше много сигурен, как точно да

процедира.

При началния сигнал той изкара следното:

Предводителят на Юнайтед, (може ли да бъде наречен „предводител”?