Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

234

(Чеп), Лектор по Изследвания на Блита и Музика (Куирмски Колеж за благородни

девици). Но той не е ли в засада, сър?

- Изглежда точно такъв е протестът на покрусените войни на Юнайтед, - отвърна

редакторът - Те са се скупчили около рефера и какво ли не бих дал за място на първия

ред на този спектакъл.

- Там няма никакъв ред, сър, камо ли първи, - посочи помощникът.

- По всичко личи... - редакторът внезапно застина като ударен по главата - Кой е

това?

- Кой какво, сър?

- Вижте там горе на трибуните! На местата за висшестоящата класа, за които

ние, както бих могъл да добавя, нямаме покана.

Слънцето услужливо се възползва от възможността да се яви из-зад облаците и

целият Хипопотамодрум се изпълни със светлина.

- Това е мацето с микроризницата, сър, - поясни помощникът.

Дори и някои от протестиращите играчи на Юнайтед сега бяха зяпнали към

трибуните. Вярно, че от нея човек го боляха очите, но тези очи отново и отново се

притегляха натам.

- Имам нейн плакат над леглото си, - сподели помощникът - Всичко живо я

търсеше под дърво и камък, - той се прокашля - Казват, че, нали знаете, не жулело.

Всички ритнитопковци на полето, изключая злощастния още не освестил се

Чарли Бартън, се бяха скупчили около рефера, който им обясняваше:

- Повтарям: голът е съвършено редовен. Може би с малко повечко тарикатщина

и перчене отколкото е било необходимо, но все пак напълно според правилата.

Наблюдавахте тренировките на момците от Невиждания. Спортът не стои на едно

място. Не ви праща щракограма, какво ще прави по-нататък.

Един глас малко по-отдолу добави:

- Елементарта грешка е да се разчита, че дори и най-сърцатият вратар ще е в

състояние без ничия подкрепа да защити мрежата си срещу комбинираната мощ на

съперниковия отбор.

Това беше Лут.

- Господин Лут, вие не би трябвало да им казвате такива неща, - обади се

Ридкъли.

Господин Праскин се беше омърлушил. Предаден от отбор, история и

очаквания.

- Виждам, че има още доста да се учим, - призна си той.

Трев примъкна Лут настрани:

- И ей сега сичко ще се разкапе, - предупреди той.

- О, хайде сега, господин Трев. Ние стоим много добре. Или поне Бенго.

- Не го гледам него. Гледам Анди, а пък Анди гледа Бенго. Само чакат да им

падне. Шъ гледат горките дъртаци да се претрепят, а после просто ще поемат нататък.

И тогава Трев получи кратък нагледен урок за това, защо магьосниците са

магьосници.

- Имам едно скромно предложение и се чудя, дали няма да ме изслушате, господин рефер. Въпреки, че ние в Невиждания Университет сме абсолютни новаци, все пак имахме доста повече време да схванем чалъмите на новата ритнитопка

отколкото настоящите ни съперници. Следователно, предлагам да им подарим един от

нашите голове, - каза Ридкъли.

- Не може така, сър! - възрази Пондър.

235

- Защо, да не би да е против правилата? - тонът на Ридкъли стана някак по-

дълбок и значително по-помпозен - Запитайте се, дали спортсменството, добронамереността и щедростта са против правилата, моля?

Към края на това изречение гласът му можеше да се чуе почти до самия края на

стадиона.

- Е, разбира се, че няма правило срещу това, сър. Няма също така и правило, забраняващо да си простираш прането посред срещата, и това е така, защото на никого

няма да му скимне да го прави.

- Хубаво. Господин Праскин? Един от нашите голове вече е ваш. Вече сме, така

да се каже, наравно.

Праскин се озърна слисан към съотборниците си.

- Ами, ъ, ако настоявате, сър.

- И през ум няма да ми дойде да приема „не” за отговор, - рече сърдечно

Ридкъли.

- Какво за всички богове го накара да стори това? - зачуди се редакторът на

„Вестника”, когато до него дотърча задъханият носител на известието.

- Това беше много щедър жест.

- Защо беше това? - поиска да знае Пондър.

- Аз съм безхитростна душа, Стибънс. Щедър без да гледам за последствия, такъв съм си. Да не съм аз виновен, че те не знаят, че ги превъзхождаме, така че това

ще ги гложди до края на срещата.

- Доста... хитро, сър.

- Да, нали? Много съм горд с това нещо. Я, пак ние вкарваме топката в игра.

Нищо чудно, че този спорт е толкова популярен.

- Това беше забележителен психологически ход, - изкоментира Лут, докато се

връщаха с Трев към страничната линия - Вероятно донякъде жесток, но умен.

Трев си замълча. Свирката пронзително възвести подновяването на играта, незабавно последвано от крясъка на съдията: