Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- ОТ МАЛКО ГРАДУШКА ГЛАВА НЕ БОЛИ, БЕ НЕДОРАСЛЯК, А ПЪК Е ЗДРАВОСЛОВНО И

ЩЕ ТЕ ЗАКАЛИ.

- Това е магия, - сепна се Трев - Нали не трябваше да я има?

- Не, - поправи го иззад гърба му Пондър Стибънс - Това е просто обладаност.

- Да, играта опира изцяло до обладанието, господин Трев, - посочи Лут.

Трев пак вдигна поглед към трибуните. Ето я сияйната фигурка на Жулиета, само на няколко стъпки от самия Ветинари, обградена от Гленда и Пепе. Та тя е

направо богиня. Няма как да стане, нали? - помисли си той. Тя и някакво си момче от

свещоливницата.

Няма начин. Не и сега.

И тогава Бенго изкрещя и като че всички гласове на стадиона се сляха в едно

всеобщо „ООООООУ!”

И пак изсвири свирката.

- Какво се случи, сър? - попита помощникът на редактора.

- Не съм съвсем сигурен. Пак подадоха топката на Макарона и той се сблъска с

двама играчи на Юнайтед и всички изпопадаха.

Лут, пръв стигнал до падналия Макарона вдигна към Трев мрачен поглед:

- Разместени са и двете колянни капачки. Ще ни трябват двама души да го

отнесат до Лейди Сибил.

Бившият Декан огледа строго насъбралите се ринтитопковци и запита ръсейки

капчици пот от брадичката си:

236

- Е, какво стана тук, господин Изцепков?

Анди моментално вдигна пръсти до перчема си и израпортува:

- Ами, сър, аз тъкмо се бях насочил към Господин Макарона за съобразно с

правилата единоборство и изобщо не забелязах, че на Джими Лъжицата тук му е дошла

точно същата идея и че идва на скорост от другата страна, та изведнъж сичките се

озовахме по гъз, прощавайте за клачския.

Трев го изгледа на кръв. Изразът на лицето на Анди не прикриваше нищо. Той

лъжеше. Ясно си беше, че лъжеше. Той знаеше, че всички останали знаят, че той лъже, но на него не му пукаше. Фактически той доста се наслаждаваше на ситуацията.

Обувките му бяха достатъчно тежки да държат на котва цял кораб.

- Ама те го смляха на сандвич, сър, - оплака се пред рефера Трев.

- Имате ли някакво доказателство за нарушение, млади момко?

- Е, нали виждате, как го прецакаха човека.

- Да, но бихте ли могли да приведете конкретни доказателства за

преднамереност?

Трев се ококори, докато Лут не му подсказа шепнешком:

- Можеш ли да докажеш, че са го нагласили?

- Някой може ли? - огледа играчите съдията.

Е, никой не можа. Трев се зачуди, колцина ли щяха да промогат, ако Анди не

стоеше право пред очите им, невинен като акула.

- Аз съм съдията, господа, следователно мога да отсъдя само това, което лично

съм видял, а аз не видях нищо.

- Да, щото те се погрижиха да е така, - избухна Трев - Чуйте само публиката. Те

сичките го видяха!

- Виж само! С ботушите на тея може да се бичат дъски, - добави протестите си

Ридкъли.

- Да, действително, скъпи ми Муструм, тоест, извинявайте, капитане, обаче все

още няма правила относно допустимите за носене обувки, докато, ако не друго, точно

такъв вид ботуши традиционно са се използвали в играта ритни-в-топката.

- Но тея тук човек убиват!

- Не се и съмнявам накъде клоните, но какво очаквате от мен? - сви рамене

Хенри - Имам предчувствието, че ако в този момент прекратя мача, ние двамата с вас

няма да се измъкнем от тази ситуация живи, защото дори ако самите ние избегнем

яростта на тълпата, по никакъв начин няма да съумеем да избегнем гнева на Ветинари.

Срещата ще продължи. За Академик Невиждан би могъл да излезе някой от резервните

играчи, а пък аз ще, я да видим... - той извади бележник - А, да, аз отсъждам пряк

свободен удар точно от мястото на този нещастен инцидент. И бих искал да добавя, че

отсега нататък ще гледам много строго на всякакви бъдещи „инциденти”. Господин

Праскин, моля, разяснете това на вашите съотборници.

- Пряк свободен, баба ми! - избухна Трев - Те току що пребиха най-добрия ни

играч, а вие ще ги оставите да им се размине и да се подсмихват под мустак?

Реферът обаче беше, в крайна сметка, бившият Декан. Тоест мъж навикнал на

конфронтации лице в лице и нос в нос с Муструм Ридкъли. Той хвърли на Трев един

смразяващ поглед, обърна се много подчертано към Архиканцлера и рече:

- А вас, капитане, ви моля, внушете на отбора си, че решенията ми са

окончателни и не подлежат на обжалване. Отпускам ви пет-минутна почивка, която да

използвате за тази цел, както и за да могат някои от вашите момчета да изнесат горкия

професор Макарона от полето и да потърсите някакъв шарлатанин да го прегледа.