Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

Глас точно из-зад гърба му изрева:

- Направо тук до вас има един такъв, сър.

237

Те се извърнаха. Един мъж малко по-голям от живота, с цилиндър на главата и

малка чанта в ръка им кимна.

- Доктор Лоун, - поздрави Ридкъли - Не очаквах да ви срещна тук.

- Нима? - отвърна наежено докторът - За нищо на света не бих пропуснал такова

нещо. А сега някои от момчетата ви да го докарат ей в този ъгъл и аз ще го погледна.

Сметката ще я изпратя на вас, нали, Муструм?

- Не бихте ли желали да го закарате на някое по-спокойно местенце? - предложи

реферът.

- Няма страшно! Искам да я държа под око тази игра.

- Размина им се, - изкоментира Трев, докато се връщаха към тъч-линията - И

всички знаят, че им се размина.

- Останалите от отбора са все още на линия, Господин Трев, - заутешава го Лут

докато си връзваше обувките.

Сам си ги беше направил, не ще и дума. Приличаха на ръкавици.

- Аз също, - продължи Лут - Нали аз съм първа резерва. Обещавам, че ще

направя всичко по силите си, Господин Трев.

До този момент денят беше доста скучен за Библиотекаря след единствения му

светъл момент под блясъка на слънцето. Между гредите не се случваше нищо

интересно, той започна да огладнява и беше много приятно изненадан от появата на

едър банан точно пред вратата62. По-късно всички се съгласиха, че в ритнитопкова

обстановка тайнствено появил се плод би трябвало да бъде посрещнат с известна доза

предпазливост. Той обаче беше гладен, това пред него беше банан и, метафизично

погледнато, всичко беше добре издържано. Той изяде банана.

Гленда, горе на трибуната, се зачуди, само тя ли е забелязала стряскащо жълтия

плод в полета му, след което, проследявайки обратно траекторията му, съзря гледаща

право към нея от тълпата, ухилена до уши, г-жа Аткинсън, майка на Смрадльо, който

сам по себе си беше неуправляем снаряд. Всеки, някога бил в Мелето я знаеше като

виновница за всевъзможни изобретателни хулигански прояви. И винаги й се

разминаваше, защото никой в Мелето не би ударил възрастна жена, особено ако до тази

жена стои Смрадльо.

- Извинявайте, - скочи на крака Гленда - Незабавно трябва да сляза долу.

- Няма начин, обич моя, - опита се да я вразуми Пепе - Тук е гъз до гъз. Меле и

половина.

- Пазете Жулиета, - заръча му Гленда, наведе се напред и потупа по рамото най-

близкостоящия човек - Трябва да стигна до долу колкото се може по-бързо. Нали

нямате нищо против да прескоча?

Човекът погледна покрай нея към сияйната фигура на Жулиета и откликна:

- Нищо против нямам, стига да убедите приятелката си да ме целуне едно

хубаво.

- Не, но аз ще ви целуна.

- Ъ, няма нужда госпожице, но хайде, дайте ръка.

Слизането и мина умерено бързо, както я предаваха от ръка на ръка, в съпровод

от пиперливи шеги, множество весели ръгания между мъжете и определено усещане на

62 бел. прев.: Когато чернокожите играчи са били все още новост в английските футболни клубове, е

имало много популярна сред феновете расистка проява да се замерят чернокожите играчи с банани, съпровождани с викове „Уук! Уук!”. Един играч на Уест Хям по този повод е казал, че изобщо не му се

налагало да си купува банани.

238

удовлетворение от страна на Гленда, че е обула най-големия си и най-непроницаем

чифт гащета63.

С ръгане на лакти и ритане тя си проби път до вратата точно когато бананът

биде консумиран на една хапка и й остана само да застане задъхана пред Библиотекаря.

Той и се усмихна широко, погледна я за миг замислено и се просна по гръб.

Високо в ложата си лейди Марголота се обърна към Ветинари:

- Това част от играта ли е?

- Боя се, че не, - отговори той.

Милейди се прозя:

- Е, най-малкото разсейва малко скуката. Те прекараха повече време в препирни, отколкото в игра.

Ветинари се усмихна:

- Да, мадам. Изглежда, че и в ритнитопката е като в дипломацията: кратки

периоди на бой, последвани от продължителни преговори.

Гленда ръчна Библиотекаря:

- Ехей? Добре ли сте? - и тъй-като от него не се чуваше друго освен хъхрене, тя

събра длани пред устата си и извика - Тук има пострадал човек... ъ разумно същество!

Под нов потоп от освирквания и, понеже това беше Анкх-Морпорк, също и

радостни възгласи, подвижната комисия, в каквато се беше превърнала срещата, се

забърза към вратата на Академик Невиждан.

- Някой му хвърли банан и аз видях кой беше и мисля, че бананът е отровен, -

съобщи им Гленда на един дъх.