Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

„Скъпи господин Архиканцлер,

В изпълнение на вашата резолюция на инструкциите на господин

Лут, че на преподавателския състав тази вечер не са разрешени храна и

принадлежности за пушене, си позволих да разчистя вашите цигари и

тютюн за лула. Бих ли могла също така да спомена, че изпразних

студения ви бюфет от обичайните студени закуски и туршии с цел

предотвратяване на изкушение.”

- Мамка му, - измърмори полугласно Ридкъли.

След което отиде до гардероба и претършува джобовете на смокинга си, където

откри бележка гласяща:

„Съгласно разпорежданията на Господин Лут, утвърдени лично

от вас, г-н Архиканцлер [а да се смае човек, колко осъдителен почерк можеше да

докара г-жа Уитлоу], си позволих да отстраня вашия запас от ментови

дъвки за спешни случаи.”

- Промяна и упадък! - заяви на нощния въздух Ридкъли - Обкръжен съм от

предатели! Изменят ми на всяка стъпка.

223

Той закрачи безутешно покрай книжните си рафтове и издърпа „Спътник на

окултиста” на Бодри, книга която познаваше от корица до корица. И понеже я

познаваше от корица до корица, на стр.14 намери една вдлъбнатинка, съдържаща

пакетче свръх-пикантни пияни ментови дъвки, унция тютюн „Веселия моряк”, кутия

„Магборо”... И, както се оказа една бележчица:

„Скъпи ми Архиканцлере,

Просто сърце не ми даде. Г-жа Уитлоу.”

Като че беше притъмняло повече от обикновено. Обикновено разпорежданията

на Архиканцлера биваха изпълнявани и на състава на Академик Невиждан им се

струваше, че всички врати пред тях в похода им в търсене на манджа се затварят, или

направо се затръшват. Всеки килер беше заключен и защитен срещу магии. Отборът

бродеше безпомощно от зала в зала.

- В стаята ми има малко студена паста, - спомена Бенго Макарона - Баба ми ми я

даде като тръгвах насам. Ще изтрае още десет години и баба казва, че и след десет

години ще е също толкова вкусна, колкото сега. За съжаление може и да е била права.

- Ако я донесеш, можем да я стоплим в моята стая, - предложи Лекторът по

Съвременни Руни.

- Ако искате. Тя е с алигаторски тестиси, било много хранително. Много са

популярни у нас.

- Не знаех, че алигаторите имали тестиси, - изкоментира Лекторът по

Съвременни Руни.

- Вече нямат, - изказа се блюстител Нобс (без роднинска връзка).

- Имам един сухар, който можем да си разделим, - предложи Пондър Стибънс и

беше незабавно пронизан от питащите им погледи - Не, - заяви твърдо той - нямам

намерение да подкопавам в още по-голяма степен заповедите на Архиканцлера.

Толкова по въпроса, господа. Без йерархия сме за никъде.

- При Библиотекаря не може да няма банани, - сети се Ринсуинд.

- Сигурен ли сте? - оживи се Макарона.

- Мисля, че в подобни случаи Библиотекаря действа по принципа: „Ако ми

отмъкнеш моите банани, аз ще си ги прибера от трупа ти”.

Трев, който дебнеше в сенките, изчака докато куркането на стомаси не заглъхна

в далечината, затича се и почука на залостената врата на Нощната Кухня.

- Те сичките се събраха и заминаха за Библиотеката.

- Добре, мисля, че той ще сподели с тях бананите си, - кимна Лут.

- Изобщо не виждам, къде е смисълът, - възкликна Гленда.

- Смисълът е, че те са другари по неволя. Те са отбор. Това е то ритнитопката.

Трябва да научиш отбора да бъде отбор и тогава няма да ме притеснява, ако ще

сутринта да се разпорят от ядене.

Лут се променя, помисли си Трев.

- Мога ли да ти задам един личен въпрос, господин Лут?

- Почти всички въпроси, задавани ми от хората, са лични, но все пак давайте, Господин Трев.

- Ами, ъ, такова. Понякога се уголемяваш, понякога се смаляваш. Как става тая

работа?

- Това ни е вградено, - отговори Лут - Смятам, че е резултат от свиванията и

разширяванията на морфичното поле. Въздейства на вашето възприятие.

- Когато си разстроен, ти много се смаляваш, - спомена му Гленда.

- А сега какъв изклеждам?

224

- Бая голям, - отговори Трев.

- Отлично, - кимна Лут, докато нагъваше парче пай - Утре възнамерявам да се

уголемя още повече.

- Остава да направим още едно нещо, - сподели им Трев - Пепе иска да ми

помогне. Мисли си, че ще играя утре.

- Е, ти ще играеш утре, - отвърна Лут.

- Не! Нали знаете! Нали обещах на старото ми мамче, а не може ей така да

нарушиш к’вото си обещал на старото мамче, мир на праха й. Да имаш ключове от

избата, Гленда?

- Да не мислиш, че ще ти кажа, Трев Младонадеждов?

- Така си и мислих. Искам две бутилки от най-доброто бренди. И, ъ, може ли