Unknown - i c4573b5193eb5b9f

Протегнахме крака и пошушукахме за чутото. С удоволствие забелязах колко много

хора в залата четат моя вестник. Отидох до парапета, наведох се и попитах

Джин-джър:

- Добре ли си?

- Искам да си отида вкъщи - рече тихо тя.

- Един обяд?

- Дадено.

Последният свидетел на обвинението беше мистър Арън Дийс. Той застана на стола

малко преди единайсет сутринта и ние се приготвихме да чуем разказа му за онази

нощ. Ърни Гадис го заразпитва, за да добием представа що за хора са били Рода и

децата им. Живели врата до врата седем години, идеални съседи, прекрасни хора.

Много му липсвали и не можел да повярва, че ги няма. По едно време мистър Дийс

избърса една сълза от окото си.

Всичко това нямаше никаква връзка с делото, но Лусиен Уилбанкс все пак го остави

да продължи няколко минути. После се изправи и каза учтиво:

- Ваша светлост, това е много трогателно, но няма

връзка с делото.

- Минавайте нататък, мистър Гадис - рече съдията.

Мистър Дийс описа нощта, точния час, температурата

и времето. Чул изплашения глас на петгодишния Майкъл,

157

ДЖОН ГРИШАМ

който викал името му и плачел за помощ. Намерил децата навън по пижами, мокри от

росата и не на себе си от страх. Прибрал ги в къщата си, където жена му ги увила

с одеяла. Мистър Дийс взел обувките и пистолетите си и изхвърчал от къщата, когато видял Рода да залита към него. Била гола и плувнала в кръв, като изключим

лицето. Мистър Дийс я вдигнал на ръце, отнесъл я на верандата и я сложил на

люлката.

Лусиен бе скочил на крака и чакаше.

- Тя каза ли нещо? - попита Ърни.

- Ваша светлост, възразявам този свидетел да предава

каквито и да били думи на жертвата. Не могат да бъдат

доказани.

- Възраженията ви са записани, мистър Уилбанкс. Ве

че спорихме по този въпрос в кабинета ми и възражения

та ви са отбелязани. Можете да отговорите на въпроса,

мистър Дийс.

Арън Дийс преглътна с усилие, пое си дъх, издиша и

погледна заседателите.

Страница 63

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Два или три пъти тя каза: Беше Дани Паджит. Беше

Дани Паджит."

За повече драматизъм Ърни остави тези думи да про-режат въздуха и да рикошират

из съдебната зала, докато той уж преглеждаше някакви бележки.

- Познавате ли Дани Паджит, мистър Дийс?

- Не, сър.

- Чували ли сте името му преди онази нощ?

- Не, сър.

- Рода каза ли нещо друго?

- Грижете се за дечицата ми."

Джинджър попиваше очите си с кърпичка. Мис Кали молеше. Няколко от останалите

заседатели гледаха в кр

ката си.

Мистър Дийс завърши разказа си - как се обадил в п лицията, как жена му прибрала

децата в една от спалните при заключена врата; как той се изкъпал, защото бил

целият в кръв; как полицията дошла и се заела да разследва.

158

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

как линейката отнесла тялото и как двамата с жена му останали с децата до два

сутринта, а после отишли с тях в болницата в Клантън. Стояли там, докато не

пристигнала леля им от Мисури.

В показанията му нямаше нищо, което да бъде оспорено или поставено под съмнение, тъй че Лусиен Уцлбанкс се отказа да го разпитва. Обвинението приключи с

въпросите и заседанието бе закрито за обяд. Откарах Джццджър до Карауей, където

знаех един мексикански ресторант. Ядохме енчилади под големия дъб и говорихме за

всичко друго освен за процеса. Тя бе унила и искаше завинаги да се махне от

окръг Форд.

А на мен много ми се щеше Джинджър да остане.

Лусиен Уилбанкс започна защитата си, опитвайки се да убеди заседателите какво

свястно момче е Дани Паджит. Завършил гимназия с добър успех, работел до късно в

дърводелския бизнес на семейството си, мечтаел един ден да има собствена фирма.

Нямал никакво полицейско досие. Единственото му сблъскване със закоца било на

шестнайсет години, когато го глобили за превишена скорост.

Лусиен полагаше всички усилия да звучи убедително но задачата му беше непосилна.

Нямаше как да изкараш един Паджит топъл и сърдечен човечец. В залата Имаше

раздвижване, тук-там се чуваше презрително сумтене. Уви, не зрителите имаха

думата. Лусиен говореше на заседателите и никой не знаеше дали той и клиентът Му

вече не са договорили един-два гласа.

Все пак, продължи той, Дани не бил светец. Като повечето млади мъже и той бил

открил, че обича компанията на дамите. За жалост обаче срещнал неподходяща кена

която била женена за друг. Дани бил с нея в нощта, когато Рода Каселоу била