Unknown - i c4573b5193eb5b9f

град и охранявани с полиция.

Двамата с Баги хукнахме към редакцията и писахме

149

ДЖОН ГРИШАМ

като луди почти до десет часа. Беше вторник, а Харди не обичаше да остава в

печатницата след единайсет. В редките случаи, когато нямаше някакъв механичен

проблем, той можеше да отпечата пет хиляди броя за по-малко от

три часа.

Харди бе готов възможно най-бързо. Нямаше време за редакции и корекции, но аз не

се притеснявах особено за този брой, тъй като мис Кали бе сред заседателите и

нямаше да може да хване грешките ми. Когато приключихме, Баги умираше за едно

питие и бързаше да си върви. Аз се канех да тръгна към къщи, когато Джинджър

Мак-клюър влезе и ме поздрави, като че ли бяхме стари приятели. Носеше тесни

джинси и червена блузка. Попита ме дали имам нещо за пиене. Е, в редакцията

нямаше, но това не можеше да ни спре.

Напуснахме площада с моя спитфайър и стигнахме до магазинчето на Куинси, където

купих шест бири. Тя искаше да види за последен път къщата на Рода - от пътя, не

прекалено отблизо. Докато карахме натам, аз внимателно попитах за децата.

Отговорът беше уклончив. И двете живеели при другата сестра - Джинджър побърза

да ми каже, че е разведена - и били подложени на интензивна терапия. Момченцето

изглеждало горе-долу добре, макар понякога да изпадало в дълги периоди на

мълчание. Момиченцето било много по-зле. Непрекъснато сънувало кошмари за майка

си и отново започнало да се напишква. Често я намирали свита в ембрионална поза

да смуче пръстите си и да стене жално. Докторите експериментирали с различни

медикаменти.

Нито едно от децата не искало да каже на лекарите или на семейството какво е

видяло през онази нощ.

- Видели са майка си изнасилена и намушкана с нож -рече Джинджър и допи първата

бира. Моята беше още наполовина пълна.

Съседната къща изглеждаше така, сякаш мистър и мисис Дийс спяха от няколко дни.

Завихме по покритата с чакъл алея пред онова, което някога представляваше щаст-

150

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

ливия дом на Рода Каселоу. Сега къщата бе празна, тъмна и изоставена. На двора

имаше табелка Продава се". Имотът бе единствената по-значима собственост на

Рода. Приходите от продажбата щяха да отидат за децата.

Джинджър ме помоли да изгася фаровете и да спра двигателя. Идеята не беше добра, тъй като съседите бяха разбираемо неспокойни. Освен това моят спитфайър беше

единствената подобна кола в окръга и затова будеше подозрения.

Джинджър сложи леко ръката си върху моята и запита:

- Как е влязъл в къщата?

- Намериха отпечатъци по вратата към задния двор.

Вероятно е била отключена. - Последва дълго мълчание,

през което двамата отново си представихме нападението,

изнасилването, ножа и тичащите в тъмното деца, които

крещят на мистър Дийс да спаси майка им.

- Бяхте ли близки със сестра си? - попитах аз и чух

как се задава някакъв автомобил.

- Като деца да, напоследък не толкова. Тя напусна дома ни преди десет години.

- Често ли й гостувахте?

- Два пъти. Аз също заминах, само че за Калифорния.

Не се чувахме редовно. След като мъжът й умря, всички я

молихме да се върне в Спрингфийлд, но тя каза, че тук й

харесвало. Всъщност те двете с майка ми никога не се бя

ха спогаждали.

Някакъв пикап забави ход на пътя зад нас. Престорих се, че не ми пука, но знаех

колко опасно може да бъде точно такова тъмно местенце. Джинджър се беше

вторачила в къщата, потънала в някакви ужасяващи видения, и, изглежда, не чу

нищо. Слава богу, пикапът не спря.

- Хайде да тръгваме - каза тя. - Страх ме е.

Когато потеглихме, видях мистър Дийс приклекнал в

сенките на гаража си с пушка в ръка. Той трябваше да бъде последният свидетел на

обвинението.

Джинджър бе отседнала в местен мотел, но не искаше да ходи там. Минаваше полунощ

Страница 60

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

и нямахме бог знае ка-

151

ДЖОН ГРИШАМ

като луди почти до десет часа. Беше вторник, а Харди не обичаше да остава в

печатницата след единайсет. В редките случаи, когато нямаше някакъв механичен

проблем, той можеше да отпечата пет хиляди броя за по-малко от три часа.

Харди бе готов възможно най-бързо. Нямаше време за редакции и корекции, но аз не

се притеснявах особено за този брой, тъй като мис Кали бе сред заседателите и

нямаше да може да хване грешките ми. Когато приключихме, Баги умираше за едно