Unknown - i c4573b5193eb5b9f

с чутото и видяното през първите два дни и аз бях особено горд с репортерската

ни работа. Статиите бяха ясни, подплатени с факти, подробни, добре написани и

без следа от сензационност. Самият процес бе достатъчно голяма новина. Пък и да

си призная, вече имах едно наум за опитите да предизвикам сензация. В осем

сутринта съдът и площадът бяха застлани с безплатни броеве на Таймс".

154

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

В сряда сутринта нямаше предварителни схватки. Точно в девет часа заседателите

бяха въведени в залата и Ър-ни Гадис повика следващия си свидетел. Казваше се

Чъб Брунър, дългогодишен следовател към службата на шерифа. Според Баги и Хари

Рекс Брунър бил прочут със своята некомпетентност.

За да събуди заседателите и да прикове вниманието на публиката, Гадис извади

окървавената бяла риза, носена от Дани Паджит в нощта на ареста. Тя не бе прана; петната кръв бяха тъмнокафяви. Докато говореше с Брунър, Ърни обиколи с нея

залата, за да могат всички да я видят. Била свалена от тялото на Дани Паджит от

помощник-ше-риф на име Грайс в присъствието на Брунър и на шериф Коули.

Лабораторните тестове показали, че по нея има два вида кръв - 0 положителна и В

положителна. По-нататъшните тестове в щатската лаборатория по криминалистика

идентифицирали В положителната като кръвта на Рода Каселоу.

Наблюдавах Джинджър, докато гледаше ризата. След няколко минути тя извърна

поглед и започна да пише нещо. Нищо чудно, че на втория й ден в съда ми се стори

още по-хубава. Питах се какво ли е настроението й.

Ризата беше съдрана отпред. Дани се беше порязал на излизане от катастрофиралия

си пикап и му бяха направили дванайсет шева. Брунър успя доста сносно да обясни

това на заседателите. После Ърни извади статив и постави върху него две големи

фотографии на отпечатъците пред къщата на Рода. На масата за веществени

доказателства изложи обувките, носени от Дани при пристигането му в затвора.

Брунър се позапъна при доста простите по принцип показания, но все пак стана

ясно, че всичко си пасва.

Той се боеше от Лусиен Уилбанкс и почна да плете език още при първия въпрос.

Лусиен благоразумно игнорира факта, че кръвта на Рода е намерена по ризата на

Дани, и предпочете да разпитва Брунър за изкуството да изследваш отпечатъци.

Следователят призна, че има някои пропуски в образованието си. Лусиен се заяде

за едни ръбове

155

ДЖОН ГРИШАМ

по петата на дясната обувка, а Брунър не можа да ги открие на отпечатъка. В

следствие на тежестта и движението петата обичайно оставяла по-ясен отпечатък от

останалата част на подметката, поне според показанията на Брунър. Лусиен го

въртя дотогава, докато не обърка всички, и аз трябваше да призная, че тази

работа със следите е малко съмнителна. Не че имаше значение при толкова други

доказателства.

- Мистър Паджит носеше ли ръкавици, когато го арес

тувахте? - попита Лусиен.

- Не знам. Не съм го арестувал аз.

- Е, нали сте му взели ризата и обувките. Вземали ли

сте някакви ръкавици?

- Доколкото знам, не.

- Вие сте прегледали целия списък с доказателства,

нали така, мистър Брунър?

-Да.

Страница 62

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Всъщност като главен следовател вие сте запознат с

всеки аспект на случая, нали така?

- Да, сър.

- Чули ли сте да се споменава за някакви ръкавици, но

сени или иззети от мистър Паджит?

-Не.

- Добре. Прегледахте ли местопрестъплението за

пръстови отпечатъци?

-Да.

- Рутинна процедура, нали?

- Да, винаги го правим.

- И, естествено, сте свалили отпечатъците на мистър

Паджит при арестуването му, нали?

-Да-

- Добре. Колко от неговите отпечатъци открихте на

местопрестъплението?

- Николко.

- Нито един, така ли?

-Да.

Тук Лусиен многозначително седна. Трудно беше да се

156

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

повярва, че убиецът е можел да влезе в къщата, да се крие там известно време, да

изнасили и да убие жертвата си и после да избяга, без да остави отпечатъци. Само

че Чъб Брунър не внушаваше особено доверие. Щом като той ръководеше

разследването, изобщо не беше изключено да са останали десетки незабелязани

отпечатъци.

Съдия Лупъс обяви сутрешна почивка и когато заседателите се изправиха, успях да

срещна погледа на мис Кали. Лицето й се разля в огромна усмивка. Тя ми кимна, сякаш искаше да каже: Не се притеснявай за мен."