Unknown - i c4573b5193eb5b9f

питие и бързаше да си върви. Аз се канех да тръгна към къщи, когато Джинджър

Мак-клюър влезе и ме поздрави, като че ли бяхме стари приятели. Носеше тесни

джинси и червена блузка. Попита ме дали имам нещо за пиене. Е, в редакцията

нямаше, но това не можеше да ни спре.

Напуснахме площада с моя спитфайър и стигнахме до магазинчето на Куинси, където

купих шест бири. Тя искаше да види за последен път къщата на Рода - от пътя, не

прекалено отблизо. Докато карахме натам, аз внимателно попитах за децата.

Отговорът беше уклончив. И двете живеели при другата сестра - Джинджър побърза

да ми каже, че е разведена - и били подложени на интензивна терапия. Момченцето

изглеждало горе-долу добре, макар понякога да изпадало в дълги периоди на

мълчание. Момиченцето било много по-зле. Непрекъснато сънувало кошмари за майка

си и отново започнало да се напишква. Често я намирали свита в ембрионална поза

да смуче пръстите си и да стене жално. Докторите експериментирали с различни

медикаменти.

Нито едно от децата не искало да каже на лекарите или на семейството какво е

видяло през онази нощ.

- Видели са майка си изнасилена и намушкана с нож -рече Джинджър и допи първата

бира. Моята беше още наполовина пълна.

Съседната къща изглеждаше така, сякаш мистър и мисис Дийс спяха от няколко дни.

Завихме по покритата с чакъл алея пред онова, което някога представляваше щаст-

150

ДЖОН ГРИШАМ

къв избор, тъй че отидохме до къщата на Хокът, където изкачихме стълбите,

прескочихме котките и влязохме в моя апартамент.

- Да не си въобразиш нещо - рече тя, като захвърли

обувките си и седна на канапето. - Не съм в настроение.

- Нито пък аз.

Тонът й бе почти лекомислен, сякаш съвсем скоро настроението й можеше да се

промени. Нямах нищо против

да изчакам.

Намерих по-студена бира в кухнята и двамата се настанихме така, сякаш смятахме

да говорим до изгрев

слънце.

- Разкажи ми за семейството си - рече тя.

Не беше любимата ми тема, но заради нея можех да направя изключение.

- Братя и сестри нямам. Майка ми почина, когато бях

тринайсетгодишен. Баща ми живее в Мемфис и никога не

напуска старата семейна къща, защото и на него, и на къ

щата им хлопа по някоя дъска. Направил си е кабинет на

тавана и денем, и нощем стои там и търгува с акции и об

лигации. Не знам колко добре се справя, но подозирам, че

загубите са повече от печалбите. Говорим по телефона

веднъж месечно.

- Богат ли си?

- Не, баба ми е богата. Баба ми по майчина линия, Би-

би. Тя ми зае пари, за да купя вестника.

Джинджър се замисли, докато отпиваше от бирата си.

- Бяхме три момичета, сега сме две. Като деца бяхме

доста буйни. Баща ми отиде за яйца и мляко и повече не

се върна. След това майка ми се жени още два пъти, но не

що все не се получаваше. Аз съм разведена. Голямата ми

сестра е разведена. Рода е мъртва. - Тя се протегна и чук-

на бутилката си в моята. - Наздраве за няколко разбити

семейства.

Пихме по случая.

Разведена, без деца, буйна и много симпатична. Нямах нищо против да прекарам

известно време с Джинджър.

152

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Тя ме разпита за окръг Форд и неговите жители - за Лусиен Уилбанкс, клана

Страница 61

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Паджит, шерифа Коули и прочие. Аз говорех ли, говорех и чаках да й дойде

настроението.

Не го дочаках. Някъде след два часа Джинджър се изтегна на канапето, а аз си

легнах самичък.

153

Когато няколко часа по-късно двамата с Джинджър излязохме от къщата, трима от

семейство Хокът - Макс,Уил-ма и Гилма - се въртяха около гаража под моя

апартамент. Предполагам, че искаха да се запознаят. Докато ги представях бодро

един на друг, те я гледаха презрително. Почти очаквах Макс да каже нещо абсурдно

от рода на в договора ви за наем няма клауза за извънбрачен секс". Все пак нищо

обидно не беше изречено и двамата бързо отидохме до редакцията. Джинджър скочи в

колата си и изчезна.

Последният ни брой бе натрупан до тавана в антрето. Грабнах един вестник да го

прегледам набързо. Заглавието беше доста сдържано:

Започна процесът срещу Дани Паджит: заседателите изолирани". Нямаше снимки на

обвиняемия. Вече бяхме публикували достатъчно негови фотографии и аз исках да

пусна голяма снимка следващата седмица, когато евентуално можехме да хванем това

бандитче да излиза от съда със смъртна присъда. С Баги бяхме изпълнили колонките