Unknown - i c4573b5193eb5b9f

сянка върху тях и остави впечатлението, че като прокурор, действащ от името на

народа, той всъщност знае истината.

Заключителната част на речта му започна с въпрос, който проряза въздуха като

пушечен изстрел.

- Разбирате ли вие всички, че всеки опит за манипули

ране на заседателите е престъпление?

Изглежда, разбираха.

- И че аз като прокурор ще преследвам, ще обвиня, ще

изправя пред съда и ще направя всичко възможно да осъ-

139

ДЖОН ГРИШАМ

Страница 55

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

дя всеки, който се опита да повлияе на решението ви? Разбирате ли това?

Когато Ърни завърши, всички имахме чувството, че някой се е опитвал да ни

манипулира. Всеки, който бе обсъждал случая - тоест всеки човек в окръга, -

рискуваше Ърни да го погне и да го преследва до гроб.

- Този не си поплюва - прошепна репортерът от Тюпъ-

лоу.

Лусиен Уилбанкс започна дълга и доста скучна лекция за това как презумпцията за

невинност лежала в основите на американската конституция. Все едно какво пишело

в местния вестник - тук той хвърли презрителен поглед към мен, - неговият клиент

бил невинен човек. Ако някой не бил съгласен, той бил длъжен да вдигне ръка и да

го каже. Никой не се обади.

- Добре. В такъв случай със своето мълчание вие казвате на съда, че всички до

един можете да погледнете сега Дани Паджит и да кажете, че е невинен. Можете ли?

-Уилбанкс продължи в този дух прекалено дълго, после премина към тежестта на

доказването, философствайки колко непосилно било за обвинението да докаже, че

клиентът му е виновен извън всякакво основателно съмнение.

Тези две свещени клаузи - презумпцията за невинност и изискването вината да бъде

доказана извън всякакво основателно съмнение - били дадени на всички ни,

включително и на заседателите, от мъдрите създатели на Конституцията и на

Декларацията за правата.

Наближаваше обяд и всички очаквахме почивката. Уилбанкс не си даваше сметка за

това и продължаваше да дърдори. Когато в дванайсет и четвърт най-сетне си седна, съдия Лупъс обяви, че умира от глад. Заседанието щеше да продължи в два часа.

Двамата с Баги хапнахме по един сандвич горе в ад-воквасната заедно с неговите

приятели, трима изкуфели адвокати, които не бяха пропускали процес от години.

Баги умираше за чаша уиски, но, кой знае защо, чувстваше, че служебният дълг не

му позволява. Приятелите му ня-

140

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

маха подобни задръжки. Бяха ни дали списък с имената на заседателите според

заеманите от тях места. Мис Кали бе двайсет и четвърта, първата чернокожа и

третата жена.

Всички смятаха, че защитата няма да възрази срещу нея, защото е негърка, а

според господстващата теория негрите съчувстваха на обвиняемите. Не бях много

сигурен защо някой цветнокож би съчувствал на бяла отрепка като Дани Паджит, но

адвокатите непоклатимо вярваха, че Лусиен Уилбанкс ще я приеме с удоволствие.

По силата на същата теория обвинението щеше да използва правото си на

произволен, безапелационен отвод и да я зачеркне от списъка.

- Грешите - каза Чик Елиът, най-старият и най-впиян-

ченият от бандата. - Аз бих я взел, ако ръководех обвине

нието - заяви той и гаврътна пълна чашка бърбън.

- Защо? - попита Баги.

- Защото вече я познаваме отлично благодарение на

Таймс". Изглежда разумна, богобоязлива, познаваща

Библията патриотка, отгледала сума деца с твърда ръка и

як шут при всяко кривване от правия път.

- Съгласен съм - отвърна Такет, най-младият от три

мата. Той обаче имаше склонност да се съгласява с всяко

преобладаващо мнение. - От нея става идеален заседател

за обвинението. Плюс това е жена. Делото е за изнасилва

не. Аз бих взел всички възможни жени.

Спориха около час. За пръв път стоях с тях и сега разбирах откъде Баги намира

толкова различни мнения по толкова много въпроси. Макар да се опитвах да не го

показвам, дълбоко се притеснявах, че моят дълъг и многословен разказ за мис Кали

ще й донесе неприятности.

След обедната почивка съдия Лупъс стигна до най-съ-Ществената фаза от въпросите

си - смъртното наказание. Той обясни какво значи углавно престъпление" и

свързаните с него процедури, след което отново даде думата на Ърни Гадис.

141

ДЖОН ГРИШАМ

Заседател номер единайсет членуваше в някаква неизвестна църква и недвусмислено

обясни, че никога не би изпратил човек в газовата камера. Заседател номер