Джефри Дивър - Пастирът

Бяха утъпкали пътеката през лятото, сновейки напред-назад за барбекю, за продукти и инструменти назаем, за партита за рождени дни.

— Какво има? — попита Джоан. — Тревожа се.

— Уха! Той се наежи като таралеж! — възкликна Мари.

— Корт? — промърмори Фреди.

Кимнах, сбърчил чело.

— Мамка му! — прошепна агентът. Въздъхна и разкопча сакото си. — Гарсия!

— Прикрийте се — наредих.

Фреди и Гарсия дръпнаха завесите и щорите в дневната, трапезарията и кухнята.

Райън се напрегна и Джоан заекна, разширила очи:

— Какво става? Кажете ми!

Видях как Фреди потупа с длан приклада на глока си. Правим го, за да преориентираме мускулите и нервите си, за да сме сигурни, че знаем къде са оръжията ни. Както аз регистрирах натиска на малкия глок върху гърба ми. Засега го оставих в кобура.

Райън пристъпи към прозореца.

— Не — казах твърдо. — Върни се! Лавинг е тук.

Поведох всички към коридора без прозорци между кухнята и предното антре.

— Как е успял? — попита Фреди. — Трябваше едва да е преполовил пътя от Западна Вирджиния.

Не отговорих. Сещах се за няколко възможни обяснения, но те не засягаха целта ни в момента — да опазим подопечните си живи и бързо да напуснем района.

— Какво забелязахте, сър? — попита ме Гарсия.

— Прозорецът на къщата, накъдето води пътеката. Най-близкият. Преди десет минути щорите бяха спуснати. Сега са вдигнати около десетина сантиметра. Такъв малък процеп може да служи само за наблюдение.

— Съгледвач?

— Не — отвърнах. — Съгледвачът би избрал къщата с най-добър изглед. Онази точно зад нас или вдясно. Лавинг е предпочел лявата, понеже е забелязал пътеката и е предположил, че хората там са приятели на Кеслерови. — Обърнах се към Райън: — Те ви познават най-добре и могат да му обяснят твои ли са колата в алеята и седанът, паркиран отпред.

— Теди и Кет! — възкликна Джоан. — Искаш да кажеш, че той е при тях?

— Сигурен ли си, Корт? — попита Фреди. Стрелбата тук щеше да ни струва скъпо и вероятно да предизвика голяма бъркотия.

— Напълно… Искам подкрепление. От управлението във Феърфакс и твоите момчета, всички, които са наблизо.

— Викай ги — нареди Фреди на Гарсия, който извади мобилния си телефон от калъфа и натисна бутона за бързо набиране.

— Съжалявам, твърде странно е за моя вкус — изсмя се нервно Мари. — Екскурзоводът ни разиграва, понеже някой е отворил прозорец? Всичко добро, приятели! — Мари взе ключовете за колата от подноса на масата до нея. — Аз заминавам в града.

Запъти се към входната врата.

— Не — възпрях я твърдо. — И всички да…

Оглушителен сблъсък на улицата заглуши края на инструкциите ми.

Джоан изпищя. Мари ахна и застина пред вратата.

Аз тръгнах бързо напред, стиснах младата жена за яката на сакото, дръпнах я назад и двамата се строполихме на плочките, точно когато куршумите засвистяха през цветното стъкло на предния прозорец.

Глава 6

Вцепененото лице на Джоан се раздвижи, тя падна на колене, улови сестра си и я дръпна по-навътре в коридора, далеч от прозорците.

Младата жена бе изпуснала пликовете с писма, които се бяха разпилели като бяла локва по пода. Камерата иМ също беше паднала и тя се пресегна с вик към нея.

— Остави я! — възпря я Джоан.

Райън се бе снишил с извадено оръжие.

Аз оставих своето в кобура, понеже нямаше мишена, а и бързах да прибера компютъра си в чантата. Освен това, като пастир, предпочитам да оставям престрелките на хора с по-голям тактически опит.

В дневната влетяха още няколко куршума и се забиха в лампата, в снимка в рамка и в стената. Куршумите изсвистяха глухо, но шумът от раздробеното стъкло беше оглушителен.

Фреди викаше агентите си по телефона, но не получаваше отговор.

Мъртви ли бяха?

— Гарсия! — извиках. Младият агент инстинктивно беше застанал до страничните прозорци с изглед към дърветата, за да прикрива фланга. — Какво виждаш?

— Чисто е! — изкрещя той. — Стрелят само откъм входа.

Махнах на всички да се оттеглят в дъното на тъмния коридор, вмъкнах се в малката баня за гости отпред и надникнах през прозореца. Сребрист форд се беше врязал в задницата на автомобила на агентите, изблъсквайки го десетина крачки напред. Мъжете не носеха колани, ударът ги беше запратил напред и после рязко назад. И двамата бяха безжизнено отпуснати на седалките. Не успях да определя дали са живи или мъртви.

Фордът беше блокирал, но шофьорът — с колан и предпазен от въздушната възглавница, стреляше по нас през отворения прозорец. Не различавах ясно лицето му. Беше приведен и се прицелваше внимателно. Излязох от банята тъкмо когато Райън Кеслер си пое дълбоко дъх и се втурна напред, раздробявайки прозореца до входната врата с дулото на пистолета си а ла Клинт Ийстуд в мелодраматичен уестърн. Целеше се към колата.