Ан Райс: Полунощ

- О, да - каза сестрата един следобед, докато разресваше съвсем бавно косата на Деидре, бавно и много внимателно. - Госпожица Карл е много умна. Работи за съдия Флеминг. Тя е една от първите жени, дипломирали се в колежа по право «Лойола». Беше на седемнайсет, когато постъпи там. Баща и? е старият съдия Макинтайър и тя много се гордееше с него.

Госпожица Карл никога не говореше за пациентката му, поне не пред него. Пълната госпожица Нанси бе злонамерена към нея, или поне така си мислеше той.

- Казват, че госпожица Нанси така и нямала възможност да получи образование - клюкарстваше сестрата. - Винаги си била у дома и се е грижела за останалите. Както старата госпожица Бел.

Госпожица Нанси бе някак мрачна, някак обикновена. Трътлеста, занемарена, с вечната престилка, дори когато говореше на сестрата с характерния си покровителствен, превзет глас. А когато поглеждаше към Деидре, на устните и? вечно играеше лека подигравателна усмивка.

А накрая госпожица Мили, най-възрастната, която беше всъщност някаква братовчедка - същинска класика на стара дама в черна коприна и обувки с мъниста. Тя идваше и си отиваше, винаги с износените си ръкавици и малката си черна сламена шапка с воалетка. Винаги се усмихваше сърдечно на лекаря и целуваше Деидре. «Бедното ми скъпо сладурче» - казваше тя с треперливия си глас.

Един ден той налетя право на госпожица Мили, която стоеше на счупените плочи до басейна.

- Вече няма как да започнем отначало - каза тя тъжно. Не беше негова работа да и? противоречи и все пак нещо в него настояваше да разбере повече за тази трагедия.

- Колко обичаше Стела да плува тук - рече старицата. - Стела го построи, Стела, която имаше толкова много планове и мечти. Стела сложи и асансьора. Съвсем типично за нея. Тя организираше такива забави… Помня, че в къщата се събираха стотици гости, по цялата морава имаше маси, свиреха музиканти. Твърде млад сте, за да помните онази жива музика, докторе. Стела сложи и драпериите в салона, но сега са твърде стари, за да могат да бъдат почистени. Така казват. Щели да се разпаднат, ако се опитаме да ги почистим. И пак тя направи пътечката от камъни тук, около целия басейн. Виждате ли, тези стари плочи отпред и отстрани… - Тя замълча и посочи към дългата страна на къщата, към далечния вътрешен двор, сега обрасъл с плевели. Сякаш не можеше да продължи. Бавно вдигна поглед към високия тавански прозорец.

Искаше му се да попита коя е Стела.

- Бедната скъпа Стела.

Изведнъж му се привидяха книжни фенери, провесени от дърветата.

Може би тези жени просто бяха твърде стари. А онази младата, стажантката или каквато там беше, на две хиляди километра оттук…

Госпожица Нанси тормозеше тихата Деидре. Ако видеше сестрата да я разхожда, крясваше в ухото на болната:

- Вдигай си краката. Много добре знаеш, че можеш да ходиш и сама, ако пожелаеш.

- Госпожица Деидре чува съвсем добре - прекъсваше я сестрата. - Лекарят каза, че може да чува и вижда отлично.

Веднъж той се опита да поговори с госпожица Нанси, която се носеше по коридора на горния етаж, явно отново вбесена.

- Имало ли е поне някаква промяна в състоянието и?? Проговаряла ли е някога… поне думичка?

Тя присви очи към него, кръглото и? лице лъщеше от пот, а носът и? бе болезнено зачервен в основата от тежестта на очилата.

- Аз пък ще ви питам нещо друго! - рече му. - Кой ще се грижи за нея, когато нас вече няма да ни има! Да не си мислите, че разглезената и? дъщеря от Калифорния ще се погрижи за нея? Та тя дори не знае името на майка си. Ели Мейфеър изпраща онези снимки - изсумтя и продължи: - Ели Мейфеър дори не е стъпвала в тази къща от деня, в който се роди бебето и тя дойде да го вземе. Искаше единствено бебето, защото не можеше да има деца, и беше изплашена до смърт, че мъжът и? ще я изостави. Той е някакъв голям адвокат по ония места. Знаете ли, че Карл плати на Ели да вземе бебето? Плати и? да се погрижи момичето никога да не се върне у дома? Искаше да я махне оттук. Даже накара Ели да подпише документ. - Тя се усмихна горчиво и избърса ръце в престилката си. - Изпрати я в Калифорния с Ели и Греъм, да живее в модна къща в залива на Сан Франциско, с огромна яхта и всичко останало. Ето какво се случи с дъщерята на Деидре.

«О, значи младата жена не знае нищо», помисли си той, но премълча.

- Нека Карл и Нанси да стоят тук и да се погрижат за всичко! - продължи жената. - Това е песента, която се пее в това семейство. Нека Карл да подписва чековете, а Нанси да готви и чисти. А какво, по дяволите, върши Мили? Мили само ходи на църква и се моли за всички нас, взети заедно. И каква полза? Леля Мили е по-безполезна даже от леля Бел. И ще ви кажа какво прави леля Мили най-добре. Подрязва цветя. Леля Мили от време на време подрязва рози. Розите, които си избуяват на воля отвън.