Ан Райс - Полунощ

Това я заинтригува много, макар че я нарани и разочарова. Гледаше ме с някаква тъга. Никога не съм я обичал толкова много, колкото в този момент, когато чу отговора ми и седна замислена пред мен. Без да продума.

- Разкажи ми - каза след малко. - Разкажи ми целия си живот.

- Няма да го направя!

- Защо?

- Защото ти го искаш и защото ме държиш тук против волята ми.

Тя отново се замисли, очите и? бяха много красиви, много тъжни.

- Ти дойде тук, за да ми повлияеш, да ме поучиш, нали?

Усмихнах и? се, защото беше истина.

- Да, точно така, дъще. Сега ще ти кажа всичко. Това ще помогне ли?

В този момент, на втория ден от моето затворничество, всичко се промени, промени се чак до часа на моето освобождение. Досега не го осъзнавах, но то се промени.

Защото след това аз вече не се борех с нея. Не се борех с любовта си към нея, със страстта си към нея, които невинаги се смесваха, но винаги бяха живи.

Каквото и да се случваше в дните, които последваха, ние говорехме с часове, аз пиян, а тя трезва. Разказах и? целия си живот, обсъждахме го, разказах и? за всичко, което знам на този свят.

Накрая животът ми се превърна в постоянно пиянство, в любене и разговори; и между това дългите периоди на съзерцание на променящото се море.

По някое време, нямам представа точно кога - вероятно след пет дни, може и повече - тя ми донесе писалка и хартия и ме помоли да напиша за нея всичко, което знам за родословието си, за роднините на баща ми, за това как той е станал лекар като баща си, как и двамата са учили в Падуа и какво са изследвали и написали. Както и заглавията на книгите на баща ми.

Сторих това с удоволствие, въпреки че бях толкова пиян, че ми отне часове. След това легнах и се опитвах да си спомня предишния си живот, а тя отнесе писанията ми.

Междувременно бяха ушили красиви дрехи за мен, а тя караше прислужничките си да ме обличат всеки ден, въпреки че аз лежах напълно безразличен към подобни неща. Със същото безразличие позволявах да ми режат ноктите и да ми подрязват косата.

Не виждах нищо подозрително в това, смятах, че е просто педантично усърдие, към което почнах да привиквам. Но по-късно тя ми разкри, че от ризата ми е направена парцалена кукла, към която са пришити моите нокти, а на главата и? е залепена моя коса.

Направо се вцепених, както и очакваше, без съмнение. Гледах я безмълвен как порязва пръста ми с ножа си и изцежда капки от кръвта ми върху куклата. Не, покапа я цялата с кръвта ми, докато не се превърна в червено нещо с руса коса.

- За бога, защо правиш това отвратително нещо? - попитах я.

- Знаеш защо - отвърна тя.

- О, значи смъртта ми е сигурна.

- Петир - каза тя почти умолително, а от очите и? рукнаха сълзи. - Могат да минат години, преди да умреш, но тази кукла ми дава сила.

Не казах нищо. Когато тя си отиде, аз взех рома, който винаги бе до мен и който, естествено, беше много по-силен от виното, и се напих така, че си докарах ужасни кошмари.

Но късно през нощта този малък инцидент с куклата ме хвърли в дълбок ужас. Отидох отново до масата, взех писалката и написах за нея всичко, което знаех за демоните. Този път, без да си правя илюзията, че я предупреждавам - по-скоро я напътствах.

Усещах, че трябва да знае това.

Древните са вярвали в духове като нас, но са смятали, че те остаряват и умират. Плутарх разказва как Великия Пан накрая умрял и всички демони по света ридаели за него, защото осъзнали, че един ден и те ще умрат.

Когато били побеждавани, древните вярвали, че падналите им богове се превръщат в демони, които кръжат около руините на градовете и храмовете им. И че трябва да помни, че Сузан е призовала демона Лашър при древните камъни в Шотландия, а никой не знае кой ги е издигнал там.

Ранните християни вярвали, че езическите богове са демони, затова могат да бъдат призовавани чрез заклинания и проклятия.

Накрая обобщих, че всички тези поверия придават на духовете някаква плътност, защото ние знаем, че те са силни заради вярата ни в тях. И така, естествено, те могат да се превърнат в богове за онези, които ги призоват, а когато поклонниците им са победени и разпръснати, демоните могат отново да изчезнат в хаоса или се превръщат в по-слаби същества, които отвръщат на случайни магически призовавания.

Писах и? още и за силата на демоните. Че те могат да създават илюзии за нас; че могат да се вселяват в телата ни; че могат да местят предмети; дори че могат да изглеждат като нас, макар че никой не знае как се материализират.