Ролинс, Джеймс - Дяволската колония

Кай определено имаше да учи много неща от старата хопи.

- Съжалявам, лельо Айрис - каза тя. - Ще изтъркам тигана и ще се реванширам, като готвя следващите две вечери.

Удовлетворената Айрис кимна и й смигна, изразявайки едновременно прошката и любовта си.

Ръмженето на двигатели насочи вниманието им към вратата.

- Май момчетата се връщат от разходка - отбеляза Айрис.

Излязоха на верандата да ги посрещнат. Двама покрити с прах мъже слязоха от АТВ-тата, които приличаха повече на направени от вкаменелости, отколкото от фибростъкло.

Джордан свали шлема си и избърса лице с карирана кърпичка. Сърцето на Кай пропусна един удар, когато лъчезарната му усмивка стигна до нея и стана още по-голяма.

До него спътникът му също свали шлема си, зачервен и ухилен до уши.

- Май започва да ми харесва - каза Аш.

Майор Ашли Райън и Джордан бяха станали близки приятели след събитията в Йелоустоун. Националният гвардеец като че ли беше развил ново уважение към коренните американци.

Джордан го потупа здраво по гърдите, за да махне прахта от тениската му. На нея беше изобразен стилизиран V-8 двигател с украса от пера и надпис ОБИЧАМ ДИВАЦИТЕ отдолу.

- Просташко и обидно едновременно - заяви Джордан. - Някой ден ще ни изритат оттук.

- Хлапе, тази новина току-що направи това любимата ми тениска.

Изпъчил гордо гърди, Аш се качи на верандата.

Джордан се усмихна на Кай.

- Между другото, май бих рекорда ти за минаване на Дерето на мъртвеца.

Айрис сръга Кай с лакът.

- Нима ще му повярваш?

„Как ли пък не...“

Грабна шлема на Аш и скочи от верандата с развети коси.

- Я да ми покажеш!

14:17

Солт Лейк Сити

„От един храм в друг...“

Професор Хенри Канош, член на северозападната група шошони, беше първият индианец мормон, заставащ на прага на Кодеш Хакодашим, Светая светих в сърцето на Мормонския храм в Солт Лейк Сити.

Беше се готвил с пост и молитви от зазоряване и сега стоеше във вестибюла от полиран мрамор пред порта, за която знаеха малцина. Обкована в сребро, тя се издигаше четири и половина метра и бе широка два и половина, разделена в средата.

В ръцете си Ханк държеше единствения дар, който имаше да поднесе, ключа към най-святото място на храма.

Портата пред него се отвори и се появи самотна фигура.

Ханк коленичи и сведе глава.

Приближиха леки стъпки, спокойни и без да бързат.

Когато спряха пред него, Ханк вдигна ръце и предложи дара си. Златната плочка бе взета от ръцете му завинаги.

Беше я отмъкнал от „Олд Фейтфул Ин“. Докато вниманието на всички останали беше насочено към вестта от НАСА, че са открили съответствие на местността, изобразена върху златната ваза, той стоеше до куфара на французина. Не посмя да вземе и двете, тъй като куфарчето щеше да олекне много и щяха да забележат кражбата веднага. Затова потисна алчността си и се задоволи да отмъкне едната и да я скрие под ризата си.

Златната плочка принадлежеше на Църквата. След като бе видял копието на Соломоновия храм, Ханк изобщо не се съмняваше в това.

Стъпките се отдалечиха, все така спокойни и без да бързат.

Ханк се осмели да погледне, когато портата започна да се затваря.

От Светая светих се лееше ослепителна светлина. Ханк успя да надзърне за момент вътре. Голям олтар от бял камък. Зад него златото сияеше от лавици, които сякаш продължаваха безкрайно.

Това ли бяха оригиналните плочки на Джоузеф Смит?

Изпълни го благоговеен трепет.

После вратата се затвори и светът изведнъж стана много по-тъмно и безлично място.

Ханк стана, обърна се и си тръгна.

Отнасяйки частица от златното сияние със себе си.

17:45

Вашингтон, окръг Колумбия

Пейнтър вървеше по Националната алея. Нуждаеше се от глътка свеж въздух, но също така трябваше да проучи нещо, което го тревожеше все повече.

В глобален мащаб всичко се бе успокоило - поне от геологична гледна точка. Исландският вулкан беше затихнал, след като бе удвоил площта на остров Елирей и бе родил нов малък атол. Йелоустоун остана спокоен, ако не се броеше серията земетресения след хидротермалната експлозия. За всеки случай Роналд Чин още беше на място с екип вулканолози и следеше сеизмичната активност. От Япония доктор Рику Танака не съобщаваше за нови силни потоци неутрино.

Но въпреки че бяха избегнали апокалипсиса, супервулканът все още си беше там - и както предупреждаваше Чин, изригването му вече отдавна закъсняваше. Плашеща мисъл.