Ролинс, Джеймс - Дяволската колония

Но какво се изпречваше на пътя й?

В пещерата отекна гръмовният глас на професор Канош:

- Назад!

12:22

Маги стоеше само на два метра от входа на пещерата. Не бяха стигнали много далеч, преди циркът да ги връхлети.

Ярките лъчи на прожекторите се насочиха към нея и приковаха всички на място. На крачка от себе си тя разпозна изсечените черти, бялата коса и сините като лед очи на един разследващ репортер от Си Ен Ен. До него стоеше губернаторът на Юта. Нищо чудно, че Националната гвардия не беше попречила на новинарския екип да дойде тук. Нищо не можеше да подсили кампанията за преизбиране по-добре от медийния шум.

Естествено, заедно с новинарския екип бяха пристигнали и обичайните заподозрени, които танцуваха за националния ефир и играеха за камерите.

- Крадете наследството ни! - извика някой от тълпата.

Забеляза провокатора - облечен в еленова кожа, с боядисано лице. Държеше високо вдигнат айфон и записваше събитието. Маги предположи, че след по-малко от час записът ще се появи в ЮТюб.

Прехапа устна - знаеше, че всяка реакция от нейна страна само ще раздуха пожара.

Преди секунди, докато излизаха от пещерата, тълпата се втурна покрай губернатора, който тъкмо даваше интервю на живо. Блъскаха се. Някои дори се сбиха. Положението заплашваше да се превърне в малък бунт. Майор Райън незабавно извика кордон гвардейци, с което моментално укроти духовете и въдвори някакво подобие на ред.

Междувременно Ханк и другите гвардейци направиха стена между нея и глутницата протестиращи и журналисти с камери.

Ханк вдигна ръка.

- Ако искате да видите артефакта - извика с мощния си глас, - ще ви го покажем. Но след това доктор Грантъм го отнася направо в университета, където ще бъде проучен от историци от Смитсъновия национален музей на американските индианци.

Нов гневен вик го прекъсна.

- Значи ще направите с черепа същото, което направиха с тялото на Черния ястреб!

Маги трепна. Това бе горчива част от историята на Юта. Черния ястреб бе индиански вожд, загинал при конфликт със заселниците в средата на деветнайсети век. След това тялото му било излагано в различни музеи, а после било изгубено. По-късно един бойскаут, подготвящ се за поредния си изпит, намерил скелета в някакъв склад в Историческия отдел на Мормонската църква. Накрая костите били погребани отново.

Маги беше чула достатъчно. Застанала до зеления контейнер, тя вдигна ръка. Всички погледи и камери се насочиха към нея.

- Нямаме нищо за криене! — извика тя. - Личи си, че около находката бушуват силни емоции. Но нека ви уверя, че всичко ще бъДе направено с изключително внимание и уважение.

- Стига приказки! Щом нямате какво да криете, покажете ни черепа!

Викът се поде от други и се превърна в скандиране.

Маги срещна погледа на губернатора. Той й направи едва доловим знак да се подчини. Маги подозираше, че за повечето от тълпата златният тотем представлява по- скоро в сензация, отколкото артефакт с историческо значение. Така че щом това бе цирк, тя спокойно можеше да е ръководител на представлението.

Обърна гръб на множеството, наведе се над сандъка и се помъчи да освободи закопчалките. Артритните й пръсти я затрудняваха. Освен това мъглата в долината се беше превърнала в ситен дъжд. Капчиците падаха върху пластмасовия капак. Тълпата се смълча.

Накрая успя да освободи закопчалките и вдигна капака. Заради дъжда нямаше намерение да държи артефакта открит повече от минута. Загледа се в златния череп, настанен в пашкула си от пяна. Дори на слабата светлина той сияеше ярко.

Дръпна се, за да направи място за камерите и тълпата, но не можеше да откъсне очи от черепа. Над него се виеше лека мъгла. Видя как една дъждовна капка падна върху златната повърхност - и моментално замръзна.

Тълпата зад нея ахна като един.

Маги си помисли, че те също са го видели - и в следващия миг чу тропот на крака по скала. Вдигна глава и видя слабо момиче с черни джинси и яке да изскача от пещерата. Черната й коса се развяваше като крилете на гарван. Беше притиснала с ръка якето си, но нещо се изплъзна от пазвата й и падна върху камъка с метален звън.

Беше една от златните пластини.

Райън изкрещя на крадлата да спре.

Без да му обръща внимание, тя се завъртя, готова да побегне към дърветата, но се подхлъзна на мократа площадка пред входа. Залитна, размаха ръка да запази равновесие, изпусна раницата си и тя падна до контейнера. Момичето също едва не падна, но успя да запази равновесие с лекотата на подплашена сърна, обърна се и се втурна към гората.