Ролинс, Джеймс - Дяволската колония

Маги погледна двамата гвардейци, които съсредоточено разглеждаха върховете на кубинките си, засрамени от кастренето. Между тях имаше зелен пластмасов сандък с отворен капак, разкриващ облицована с изолираща пяна вътрешност, готова да приеме и пренесе единственото съкровище в залата.

- И какво правим сега? - кисело попита Райън.

Маги не отговори. Краката й сами я поведоха към счупената кутия на пода. Не можеше да се сдържи. Клекна, за да я разгледа.

Ханк отиде при нея.

- По-добре да не я пипаме. Можем да опишем пораженията, после...

- Или просто да надникнем вътре. - Тя посегна към строшено парче камък, все още с кората по него. - Стореното - сторено.

- Маги - предупредително изръмжа Ханк.

Тя взе парчето и внимателно го отмести. За първи път от векове във вътрешността на кутията проникна светлина.

Затаила дъх, Маги махна второ парче и разкри повече от онова, което се криеше вътре. В кутиите като че ли имаше метални пластини, почернели от времето. Наведе се и наклони глава настрани.

„Странно...“

- Това да не е някакъв надпис? - попита Ханк, у когото любопитството също бе надделяло.

- Може и да е просто от корозията.

Маги се пресегна и внимателно потърка с палец края на пластината. Черното масло се изтри и отдолу се показа познат жълт цвят.

- Злато - благоговейно прошепна Ханк.

Маги го погледна, после се обърна към стената от каменни кутии. Представи си подобни пластини в тях. Сърцето й се разтуптя в гърлото. „Колко злато има тук?“

Стана, като се опитваше да проумее размерите на съкровището, и каза:

- Майор Райън. Мисля, че вие и хората ви ще прекарате още доста време тук долу.

Райън изстена.

- Значи има още злато.

Маги се обърна към гранитния стълб в центъра на залата. Върху него беше положен масивният череп на саблезъб тигър. Сам по себе си той бе ценна находка, тотем на избитото племе - толкова важен, че индианците бяха разтопили злато и бяха покрили с него цялата глава на огромната котка.

Започна да обикаля бавно безценния идол. Пипалата на страха запълзяха към сърцето й. Нещо не беше наред във всичко това. Не можеше да каже какво точно, но знаеше, че е така.

За съжаление нямаше време да размишлява върху загадката.

- Хайде, разкарайте поне този череп - нареди Райън.

- С кутиите ще се оправим после. Искате ли хората ми да ви помогнат?

Ханк се изправи доста рязко.

- Не. Ще се справим и сами.

Маги кимна и двамата застанаха от двете страни на златния тотем. Тя протегна ръце и пръстите й спряха на милиметри от дългите зъби.

- Ще го поема отпред. Ти поддържай тила, Ханк. Броя до три. Вдигаме го и го слагаме в контейнера.

- Дадено.

Двамата посегнаха към артефакта. Маги хвана там, където кучешките зъби се свързваха с черепа. Пръстите й едва успяваха да ги обхванат.

- Едно, две... три.

Вдигнаха черепа едновременно. Оказа се много по-тежьк, отколкото беше очаквала, въпреки златото. Усети, че нещо вътре се движи, сякаш беше пълен с пясък. Любопитството я загложди, но всички по-нататъшни изследвания трябваше да почакат. Запристъпваха настрани във валса на работника към отворения контейнер и поставиха черепа в него. Той потъна дълбоко в предпазната пяна.

Изправиха се и се спогледаха. Ханк изтри ръце в джинсите си и я погледна в очите. Той също го беше усетил. Не само движещия се пясък, но и нещо още по-странно. Тук бе горещо и тя беше очаквала черепът да е топъл. Но въпреки високата температура повърхността му беше студена.

„Адски студена...“

Прочете тревогата в очите на Ханк. Отговаряше на нейната собствена.

Преди някой от тях да успее да каже нещо, Райън затръшна капака над съкровището и посочи към изхода.

- Хората ми ще изнесат черепа от пещерата. По-нататък си се оправяйте вие.

12:12

Приклекнала, Кай наблюдаваше парада през полето от мумии. Водеше го някаква възрастна жена с коса, прибрана под широкопола шапка. Следваха я трима войници от Националната гвардия. Двама мъкнеха зелен пластмасов сандък.

„Златният череп“ - помисли си тя.

Изнасяха го, точно както й беше казано, че ще стане. Като че ли всичко вървеше по план. След изнасянето на черепа щеше да остане сама в залата. Щеше да постави експлозивите, да изчака падането на нощта и да се измъкне. Щом пещерата опустееше, щяха да я взривят и да погребат отново предците си. УАХАЯ щеше да постигне целта си. Коренните американци нямаше вече да искат разрешение от правителството, особено за такива основни права като това да погребват покойниците си.