Мери Кларк - Лунната светлина ти отива

Хагърти направи малка пауза за по-голям ефект.

— Тази личност се казвала сестра Зелда Марки, дамата, която очевидно има навика да влиза и излиза от чуждите стаи, без да чука. Сара Къшинг разучила, че Марки се грижела за лелята на Бейтмън в един старчески дом преди много години, така че станала много близка със семейството им. Чула също, че Бейтмън много щедро я възнаграждавал за специалните грижи, които полагала за старата леличка.

Той поклати глава.

— Жените умеят да научават разни неща, нали шефе? И сега се поражда съмнението дали пък случайно няма някакъв мъничък проблем с всички тези жени, които умират в съня си в дома? Мисис Къшинг си спомня, че поне някои от тях са присъствали на лекцията, а макар да не е сигурна, смята, че всички починали наскоро, са били там.

Преди Хагърти да успее да довърши, Брауър вече звънеше на Лара Хорган. В края на разговора си с нея той се обърна към детектива.

— Лара ще поиска разрешение за ексхумация на труповете на мисис Шипли и мисис Райнлендър — двете починали най-наскоро в „Латъм Майнър“. А това ще е само началото.

70

Нийл погледна часовника си в осем часа. Минаваше през изхода „Мистик Сийпорт“ на шосе 95. Още един час и щеше да бъде в Нюпорт, помисли си той. Бе възнамерявал пак да се обади на Маги, но после се бе отказал, тъй като не искаше да й даде възможността да му каже, че не желае да се вижда с него тази вечер. Ако не си е вкъщи, просто ще паркирам пред дома й и ще я чакам да се върне, реши той.

Ядосваше се, че не беше тръгнал по-рано. И като че ли не стигаше натовареният трафик по целия път, ами го беше задържала и остроносата теснолинейка, която блокира шосе 95 — север за повече от час.

И все пак не беше напълно изгубено време. Най-сетне му се беше удала възможността да премисли какво го тормозеше във връзка с разговора му с мисис Арлингтън, клиентката на баща му, загубила парите си, инвестирайки чрез посредничеството на Хенсън. Потвърждението за закупуване: нещо там не беше наред.

Най-накрая осъзна какво е, след като си спомни думите на Лора Арлингтън, че току-що е получила потвърждение за закупуването на акциите. Тези документи се изпращаха веднага след трансакцията, така че би трябвало да ги е получила дни по-рано, каза си Нийл.

После, тази сутрин, бе научил, че няма данни мисис Гебарт да притежава акциите, които Хенсън твърдеше, че й е купил по девет долара едната. Днес тези акции бяха паднали до два долара. Дали играта на Хенсън не беше да кара хората да си мислят, че са купили акции на една цена — акции, за които знаеше, че ще паднат — а после да изчака и да ги закупи, когато цената им е станала много по-ниска? Така Хенсън можеше да си прибере разликата в джоба.

За постигането на тази цел трябваше да фалшифицира потвърждението от клиринговата къща. Не беше лесно, но не беше и невъзможно, помисли си Нийл.

Значи може би разбрах какво върши Хенсън, заключи той, когато най-после мина покрай знака „Добре дошли в Род Айлънд“. Но какво, по дяволите, бе накарало този мошеник да наддава за къщата на Маги? Каква връзка имаше това с кражбата на пари от лековерни възрастни жени? Тук сигурно се криеше още нещо.

Бъди си вкъщи, когато пристигна Маги, замоли се мълчаливо Нийл. С много неща си се захванала и аз няма да ти позволя да продължаваш да ги вършиш сама.

71

В осем и половина Маги отиде с колата до музея на Ърл Бейтмън. Преди да тръгне, беше взела откритото от нея в гардероба на Нюела звънче и го беше сравнила с онова, което бе изкопала от гроба й. Сега двете лежаха едно до друго на масата в ателието и светлината на подвижната лампа падаше право върху тях.

Почти в последния момент бе извадила полароидния фотоапарат и бе щракнала два пъти поставените едно до друго звънчета. Не беше изчакала да види снимката, а само я беше извадила от фотоапарата и я беше хвърлила на масата, за да я разгледа, когато се върне.

После с чанта, натежала от двата фотоапарата и всички филми и обективи, които беше взела, потегли. Ужасяваше се от мисълта да се върне на онова място, но като че ли нямаше друг начин да получи отговорите, които й трябваха.

Приключи с това, каза си тя, докато превърташе два пъти ключа на външната врата и се качваше в комбито.

Петнадесет минути по-късно мина покрай погребалния дом „Бейтмън“. Очевидно вечерта бе натоварена за собствениците. Поток от коли потегляше от алеята.

Ще има погребение утре… Е, поне не е на някой, свързан с „Латъм Майнър“, помисли си мрачно Маги. Вчера всички обитатели бяха живи и здрави.