П. Удхаус - Големи пари

Една особено голяма партида тъкмо се канеше да поеме нагоре. Асансьорът беше натъпкан до козирката с тъпунгери от двата пола: момичетата — хиху-хаху, а мъжете — ала-бала, и то по начин, от който му се повдигаше. Кабината беше така препълнена, че едва ли можеше да се намери място за момичето със зелено вечерно манто, което бързаше с ескорта си през фоайето. Все пак те успяха да се вмъкнат някак си и когато асансьорът потегли, момичето се обърна към придружителя си и каза нещо с усмивка. Тогава за пръв път Бери видя лицето ѝ.

И като го видя, фоайето се завъртя пред очите му. Някакво нечленоразделно възклицание изригна от устните му. Олюлявайки се, той сграбчи минаващия келнер.

— Сър? — попита келнерът, като спря вежливо.

Бери му се усмихна лъчезарно. Виждаше го като през мъгла, но все пак можеше да установи, че това е най-прекрасният келнер, който някога са срещали очите му. И всичките тези хора в асансьорите — сега виждаше колко несправедлив е бил, като ги е мислел за тъпанари. Всъщност, те бяха една невероятно весела компания. И направо е върховно, че се забавляват толкова добре.

— Какво има там горе? — попита той.

Келнерът го информира, че сър и лейди Басинджър дават бал в Кристалната зала на първия етаж.

— А! — замисли се Бери. — Бал, значи?

Подаде на човека половин крона и се спря за момент, загледан печално през фоайето. Колко прекрасно би било, мислеше си той, ако само се познаваше с тези Басинджър. Тогава те можеше да го поканят… Бери се сепна и дойде на себе си. Какъв шок — да стигне дотам, че и за секунда да си позволи такова отклонение от стандарта за мъжка изобретателност, замах и предвидливост. Та нима една покана може да послужи като пречка към гостоприемството на сър и лейди Басинджър. Но това беше само моментна слабост. Вече се бе взел в ръце и знаеше, че ако момичето е там, която и да е бална зала, на Басинджър или не, за него се превръща в Свободна зона.

Асансьорът тъкмо се беше върнал и очакваше пътници. Бери си придърпа жилетката и тръгна към него с решителни стъпки.

Бала на лейди Басинджър в хотел „Мазарин“ беше забавлението, което Ан Муун очакваше с приятно нетърпение. Тоди Малинг, младежът, който поради злощастното отсъствие на годеника ѝ, лорд Бискъртън, трябваше да играе ролята на ескорт, се бе изказал почти лирично за този бал. Той обещавал, така каза Тоди, да бъде джамборето на сезона. Там където Басинджърови са побили знамето си, шампанското, увери я той, се лее с кофи.

— Старият Б. не е човек, с когото бих излязъл на разходка, но като доставчик на бюфета за хора и зверове, няма равен. Спечели около десет милиона лири в бизнеса с карамфили. Господ да благослови карамфилите, така казвам аз — добави той благоговейно.

По предложение на Тоди се отправиха право към ресторанта. Младежът беше поддръжник на идеята, около която можеше доста да се поспори, че е глупаво да се започне с чаткането на копитцата, преди да се запасят с гориво. Като разположи Ан на маса за двама, хукна за фуража. И сега тя седеше и го чакаше да се върне. Като наблюдаваше тълпата, си пожела и тя да може да постигне това неподправено празнично настроение, на което очевидно се радваха останалите гости на сър и лейди Басинджър. Изпитваше някакво чувство на пустота, която никак не се връзваше с шумния дух на празненството.

Странно, помисли си тя. Съвестта ѝ я уверяваше, че бе направила най-разумното нещо в живота си, като си бе отишла и оставила онзи привлекателен млад мъж да си хваща сам своите Смъркачи. Тя е сгодена, изтъкваше Съвестта ѝ, и момичета, които са дали дума, не бива да си имат вземане-даване с красавци от Тайните служби. И все пак Ан беше твърде далече от удовлетворението, което, като добро момиче, би трябвало да изпитва. Чувстваше се, като че ли нарочно е изхвърлила през прозореца нещо прекрасно и ценно.

Внезапно Тоди Малинг изникна до нея с бутилка в ръка.

— Свих я от друга маса. Залепи се за нея като лепенка и я пази като зеницата на очите си — изрече тържествуващо той.

Ресторантът сега изглеждаше като евтин магазин по време на разпродажба. Идеята да се похапне преди танците не бе хрумнала само на Тоди. От всички страни пробивни кавалери като рицари в двубой за дамите си се хвърляха сред гъстото меле, което обгръщаше плътно масата с отпуснатите храна и напитки. Вечерята на бал на Басинджърови винаги е била изпитание за мъжество и щастливците бяха онези, които са играли ръгби в училище.