П. Удхаус - Големи пари

Мисис Уисдъм плесна с ръце и изви поглед нагоре както подобава при една такава новина.

— Господи, не мога да си представя как съм изпуснала да ти кажа. Научих го от Гладис от „Горския замък“, а пък тя го чула отчасти докато сервирала, а останалото една вечер, когато младата дама дошла в кухнята и попитала дали готвачът не може да ѝ направи някакъв си фъдж, а после тя сама си го направила, този фъдж де, нещо като мек карамел, и им разказала тъжната си история, докато бъркала захарта и маслото.

— А-а!

— Младата дама дошла от Америка. Майка ѝ е сестра на Майора, която се е омъжила за американец и живеели в някакъв град близо до Ню Йорк, който се наричал, представи си, Грейт Нек 7 7 Great neck, англ. — голям врат — Б.пр. . Искам да кажа, какво име за град! Та този Грейт Нек изглежда, мастър Бери, е пълен с актьори и младата дама, казва се Катрин Валънтайн, била достатъчно глупава да си въобрази, че се е влюбила в един от тях и че иска да се омъжи за него. А пък той не бил бог знае какво, играел само малки роли и баща ѝ, разбира се, се вбесил и я изпратил да погостува на Майора, та дано се излекува от увлечението си.

— А? — каза Бери. — Мили Боже! Гледай ти! Бисквитата взел, че скочил в трапа!

— Самоубил се? — извика въодушевено мисис Уисдъм. — Колко потресаващо!

— Е, не точно самоубийство. Сгодил се за една американка. Ан Маргарет, единствено дете на мистър и мисис Томас Л. Муун от Ню Йорк.

— Муун? — мисис Уисдъм сбърчи чело. — Чудя се дали това е същата млада дама, за която Гладис от „Горския замък“ ми казваше, че мис Валънтайн ѝ казвала. Мис Валънтайн пътувала на кораба с някоя си мис Муун и съм сигурна, че Гладис каза, че тя ѝ казала, че името ѝ е Ан. Станали много добри приятелки. Мис Валънтайн казала на Гладис, че тази мис Муун била много симпатична млада дама. Много хубава и привлекателна.

— „Утринен куриер“ не го споменава. Ако е хубава и привлекателна, може и да съм несправедлив към Бисквитата, като си мисля, че се е продал.

— Божичко, мастър Бери! Как говориш за приятеля си!

— Е, все пак това е късмет за него. Предполагам, че момичето е пълно с пари.

— Надявам се никога да не се ожениш за пари, скъпи.

— Не и аз. Аз съм романтик. Един от ония мъже, у които сърцето взима връх.

— Винаги съм повтаряла, че любовта движи света.

— Не съм го чувал по-добре казано — кимна Бери — и няма да се учудя, ако се окажеш абсолютно права. Това часовникът ли беше? Трябва да хуквам.

Джордж, шестият граф Ходсдън, баща на бъдещия годеник, не беше отворил своя „Утринен куриер“ почти до единадесет часа. Той не беше от ранните читатели, тъй като се излюпваше доста късно. След като хвърли поглед на обявата с тихо задоволство, като от време на време попипваше сивия мустак, разкрасяващ горната му устна, той си сложи цилиндъра и отиде да види сестра си, лейди Вира Мейс.

— Добро утро, Вира.

— Добро утро, Джордж.

— Е, виждам, че е напечатана.

— Обявата? О, да.

Лорд Ходсдън я погледа благоговейно.

— Как го направи? — попита той.

— Аз? — сестра му повдигна вежди. — Да го направя?

— Е, по дяволите — възкликна лорд Ходсдън, който както повечето английски аристократи не бе много ентусиазиран относно своето потомство. — Не ми казвай, че момиче като Ан Муун ще приеме младеж като Годфри, освен ако някой не се е потрудил здравата, за да попадне в мрежата.

— Естествено, направих всичко възможно, за да ги сближа.

— Точно така.

— Говорех ѝ колкото можех по-често какво очарователно момче е той.

— Това ли ѝ каза! — възкликна невярващо лорд Ходсдън.

— Е, той си е такъв, когато го иска. Във всеки случай може да бъде много забавен.

— От мен никога не е успявал да изтръгне и усмивка — намръщи се лорд Ходсдън. — Освен веднъж — поправи се гой, — когато се опита да ми измъкне една десетачка в Нюмаркет. Слава богу, че успя да намери това момиче.

За пореден път гърдите му под отлично скроената жилетка се надигнаха. Чу се въздишка на неизказано задоволство и красивото му лице засия.

— За пръв път от времето на Чарлз Втори 8 8 Чарлз Втори — крал на Англия, Шотландия и Ирландия, 1630-1685 — Б.пр. насам — рече той — семейството ни ще опита истинския вкус на парите.

Последва пауза.

— Джордж? — започна лейди Вира.

— Моля?

— Искам да ме изслушаш много внимателно, Джордж.

Лорд Ходсдън изгледа сестра си почти нежно. В тази сутрин на сутрините той виждаше всичко през розови очила, но дори и с тази уговорка трябваше да се признае, че тя изглежда невероятно красива. За бога, помисли си той, тя като че ли непрекъснато се разхубавява. Запресмята наум. Да, доста над четиридесет, а можеш да я вземеш за тридесет и две годишна. Една вълна на гордост премина през него и се надигна още повече, когато съзря собственото си отражение в огледалото. Каквото и да се говори за това семейство, не може да им се отрече външността.